Има нещо зловещо комично в тоя факт. Битките на българското общество са винаги с миналото. Голям бой със скелетите в гардероба пада. Както се казва - епическа патаклама. Целият национален психоресурс се хвърля там. И защо е всичко това? Ами за да не се гледа напред. Защото да гледаш в бъдещето се иска мъжество и сила.
Животът е битка за оцеляване. А битката с труповете на миналото е безкръвна и героична. И за политическите демагози и за литературния им слугинаж от писателчета и писателчици. По време на соца се водеше 45 годишна непримирима и яростна битка с миналото на фашистка България. Сега вече 35 години яростно и непримиримо се громи социализма.
Политическият ни“елит“ води нацията с гъза напред във времето. Затова и в тази поза всеки път посрещаме големия и безпощаден к…р на бъдещето.
Недялко Славов
За огромно съжаление,
3 weeks before
авторът е безкомпромисно прав! Въпросът е какво да се прави???
Коментирай