Поръчковият комплексарски синдром

Историята е доказала, че независимо от политическата система, основният проблем на режима е как обществото да бъде подчинено на официалната светска и духовна власт. Аргументите се търсят обикновено назад във времето на принципа на предвзетата теза. Митовете и легените се основават на историческия нихилизъм и идеята, че от нас започва ден първи за народа и държавата.

Българите сме известни с това, че в периода на Третата българска държава периодично, а в последно време особено активно, обясняваме как другите ни командват, а ние нищо не можем да направим. Има обаче една малка подробност и тя е свързана с всяка имперска политика. Всяка велика сила залага в регионите на своето влияние на т. нар. куци коне. Това означава, че се търсят, посочват и назначават лица, послушни, зависими и с невисок интелектуален потенциал, което да гарантира отсъствие на самостоятелна и еманципирана от „господарите“ позиция.

От време на време има изключения, но те не променят основното правило - правото на силата. То е формулирано от „сивия“ кардинал Ришельо и обяснява принципите на международните процеси, което предопределя резултатите от военните конфликти, политическите и икономически трансформации. Единствено изключение е близо 30-годишният период 1815-1848 г. при управлението на австрийският канцлер Метерних, когато силата на правото характеризира международните отношения след Наполеоновите войни. Германският канцлер Ото фон Бисмарк възстановява принципа правото на силата, който е актуален и днес.

Очертавайки параметрите на геополитическия модел може адекватно и обективно да се дават оценки и ориентири за присъствието на България след възстановяването u в резултат на освободителната руско-турска война 1877-1878 г. Факт е, че Санстефанският прелиминарен договор и решенията на Берлинския конгрес 1878 г. формулират трите основни външнополитически приоритета на младата българска държава - Съединението на Княжество България с Източна Румелия (1885 г.), независимостта на България (1908 г.) и нерешеният и до днес македонски въпрос. Трябва да се знае, че и в Първата и във Втората световна война Царство България е съюзник на Кайзерова Германия, а след това на Третия райх. Германия е единствената велика сила, която се съгласява на търсеното от България национално обединение с Македония и Одринска Тракия.

По време на война моралните закони изчезват. По време на война военната стратегия и тактика се определя от водещата държава. По тази логика са странни обвиненията на някои историци срещу Берлин, че по време на Първата световна война отказва да даде исканата от София военна помощ в битката при Добро поле. Войната се води от Централните сили - Кайзерова Германия и Австро-Унгария.

Също така трябва да се знаят основните военни правила. След Втората световна война геополитическите граници на източния и западния блок се определят от военните победи. Няма как да се твърди, че България е поставена в социалистическия лагер. Това е резултат от политическа договореност между тримата големи (САЩ, СССР и Великобритания), предопределена от военните победи най-вече на Червената армия.

Не трябва да се забравя, че източният и западният блок имат идентични военни и икономически съюзи, които определят отсъствието на сериозни разногласия между членовете им. Участието на български военни части в потушаването на унгарското въстание през 1956 г. и Пражката пролет 1968 г. са част от тези съюзни споразумения.
Периодично повтаряното обвинение за исканото от Тодор Живков през 1963 г. бъдещо включване на България в състава на СССР остава политическа хипотеза. Както в живота, така и в международните отношения се отчитат фактите, а не хипотезите.

Не без значение са и възможностите на непредсказуемия субективен фактор, особено когато заема ключова позиция. Михаил Горбачов на срещата с американския президент Джордж Буш старши край Малта 1989 г. постави началото на края на социалистическата система, процес продължен от Борис Елцин. Те направиха това, към което Западът непрекъснато се стреми, а именно - държавите от Централна и Източна Европа, начело с Русия, трябва да бъдат подчинени, контролирани и без възможности за самостоятелно развитие. Извън Руската Федерация и постсъветското пространство, останалите бивши социалистически страни много бързо бяха вкарани в неолибералната политическа демокрация и пазарната икономика. Бързо и последователно се разрушиха и продължават да се разрушават постигнатите резултати в сферата на образованието, здравеопазването, промишлеността, селското стопанство и сигурността гарантиращи суверенитет и национална защита.

Трябва да се отчетат и последвалите от това резултати. България става член на НАТО и на Европейския съюз. Повече от десетилетие продължава подигравката с държавата ни както в ЕС, така и в НАТО. Чакаме с години пълното ни приемане в Шенген и в еврозоната. Даваме милиарди за т. нар. хартиена армия - няма значение дали става въпрос за американските F-16 или Страйкърите. Няма значение, че подарихме, а даже и платихме за превоза на българските БТР за Украйна.

Войната, която се води, е за ресурсите на Русия и на Украйна, но и срещу православието. Особеното е, че в украинския казус спорадично включват и България. Показателен е случаят с избора на български патриарх, при който с активната намеса на Вселенския патриарх Вартоломей, присъстваха свещеници от непризнатата украинска църква. Направен бе неуспешен опит за дискредитиране и овладяване на Българската Православна църква. Показателен е и дипломатическият скандал с неочакваното, в разрез с всякакви дипломатически правила, назначение на бившия военен министър Николай Ненчев за временно управляващ българското посолство в „световната столица“ Киев.

В енергийния XXI век последователно и агресивно се неутрализираха всякакви опити в превръщането на България в балкански енергиен хъб. През последното десетилетие американски сенатори и посланици активно работеха и работят в тази посока. Факт е, че решенията в енергийната сфера са подчинени на корпоративните интереси, транзитирани и осъществявани чрез политически действия. Как да се защитава национален интерес, след като компанията „Уестингхаус“ в разрез с европейските правила налага своята разрушителна стратегия в българската ядрена енергетика. Довършването на АЕЦ „Белене“ с украинска помощ звучи абсурдно, предвид отсъствието на украински лиценз в ЕС, но ако трябва да се прокарва дяволска идея, ориентирана към разрушаване и подчинение, защо не? Този подход важи за всеки проект, особено енергиен, който би гарантирал независимост.

Освен това поръчковият комплексарски синдром, който последователно се налага чрез медии, образование и негативните последни места на България във всички европейски класации, е насочен към създаването на устойчива профанизация, подчинена на идеята, че нищо не зависи от нас. Това е погрешна, удобна за световното задкулисие, но вредна за българите, теза. Еманципацията и защитата на националните интереси е в битката срещу анти историята, за историческата памет, знанието и духовността да сме на правилната страна. Тогава се обезсмислят измисленият сателитен синдром и поръчковите идеи и тези. Все още не може да се преодолее партийния прочит на историята ориентиран към налагане на определен идеологически модел, като удобен инструмент за утвърждаване на политическа власт.

Автор: Проф. д. и. н. Нина Дюлгерова

trud.bg