После дойдоха мрачните времена на войната. Глобализираният дотогава свят започна да се разпада. Появиха се нови икономически и военни сили, възродиха се стари империи, върнали величието си отпреди стотици години. Всички те имаха претенции за самостоятелност, за свой отделен път.
Постепенно новите сили намериха общото помежду си и се опълчиха заедно на глобалисткия съюз. Те твърдяха, че земята твърде дълго се е управлявала от един център, с едни и същи идеи и каузи и е крайно време за промени. Според тях тези идеи и каузи отдавна са изхабени и не са способни да водят света напред, а са само инструмент за господство на няколко огромни банки и транснационални корпорации над целия останал свят.
Тъй като глобалистите не искаха да се откажат доброволно от властта си и не приемаха, че трябва да я делят с други, започна войната. Както често се е случвало в историята и сега големият конфликт започна като сблъсък между две държави. После се задейства системата от международни договори (и взаимни интереси) и войната се разпространи из цялата планета. Въоръжените сблъсъци обхванаха десетки държави, тъй като на всички континенти имаше управници и елити, покрепящи глобалистите и такива, които бяха против тях.
Тогава бях твърде млад, за да разбирам същността на тези глобални противоречия. Едва по- късно, след години учене и четене осъзнах, че имаше и дълбоко идеологически причини за войната. А по него време изпитвах само страх и ужас, когато виждах как могъщата машина на пропагандата преработва съзнанието на милиони и от двете страни.
Омраза и ненавист беше завладяла душите на мнозина. Хора, говорещи на един и същ език се убиваха един-друг. Загиваха хиляди жени и деца, разрушени бяха стотици градове и села, но никоя от страните не искаше спиране на касапницата. Протестът на разумните, които виждаха че светът върви към погибел не се разгласяваше от медиите и си остана нечут. В много държави призивите за мир дори бяха обявени за углавно престъпление.
Съвсем скоро конвенционалните оръжия се оказаха недостатъчни за войнолюбците и на няколко места в света бяха използвани тактически ядрени ракети. Макар и тези ракети да имаха бойни глави с ограничена мощност, стотици хиляди загинаха от взривовете и милиони получиха смъртоносни дози радиация.
Светът потъна в страх и отчаяние, а пропагандата продължаваше да сее омраза. Повечето хора вече виждаха и усещаха, че идва краят на цивилизацията, но ескалацията на напрежението продължаваше и сякаш нищо вече не можеше да ни спаси от погибел.
Последвалите събития обаче показаха, че явно някъде имаше останал здрав разум. Точно когато очаквахме, че всички ще загинем, поразени от взривовете на мегатоновите стратегически ядрени и термоядрени заряди, войната изведнъж спря.
Спря да работи и световната мрежа интернет. Стана някак странно тихо – в буквален и в преносен смисъл. Няколко дни след това от радиото и телевизията разбрахме, че лидерите на държавите, притежаващи ядрено оръжие, сключват не примирие, а мир. Всичко стана много бързо. Повечето хора дори не можеха да повярват как така войната е свършила. Не можеха да повярват, че сме се разминали с апокалипсиса.
Тогава започна периодът на мира, който продължава и днес.
Глобалистите официално се отказаха от претенциите си, а техните съперници разпуснаха военните си съюзи. Според новата подредба на света всички страни и общества имаха право да живеят по свой си начин, като единственото условие беше да не се месят на другите, да не се опитват да ги нападат или завладяват, да не им налагат свои визии, разбирания и правила.
Дори в международната търговия се приеха нови принципи на взаимно зачитане, уважение и ненакърняване интереса на трети страни.
Докога щеше да продължи този мир, никой не знаеше. През следващите години в някои държави избухнаха граждански войни между различни групи и фракции. Такива конфликти има и сега…
Иван Спиридонов
