Една история защо тъкмо хора, които сме живели, следвали и пътували повече на Запад най-често бием камбаната срещу това движение, тази чисто политическа идеология с религиозни характеристики. За разлика от "Бай Ганьо от Бизнес Парка", който си въобразява, че за да се отличи от "Бай Ганьо от Люлин" трябва сляпо и наивно да подкрепя всяка глобалистка, космополитна политическа доктрина и мода.
По това време през 2018-та, на 9-ти юни, минаваме за два дена с жена ми през Рим, на връщане от екскурзия в Соренто и южната част на Италия. Засичаме нещо, което се чува от другия край на града. Грамадно море от хора. В по-голямата си част тийнейджърки. Стотици платформи, коли, транспаранти. Имаше платформи с "драг кралици", следвани от детска секция, платформа с пенсионери, специална част на "Зелените", друга на Социалистите, трета с градските политици и кмета.
Представете си първомайска манифестация в Съветския Съюз, просто цветовете са тези на дъгата. И участниците са доста по-различни, защото в случая "новият марксизъм" е яхнал почти само и единствено умовете на момичетата на възраст между 15 и 28 години, употребявайки ги като политически инструмент.
А този инструмент съществува, за да каже на света - "нашата политическа идеология е безалтернативна". Всички, които сте срещу нея - сте фашисти. Ние ще наложим възгледите на поколения леви, прогресивни, антихристиянски, антиевропейски философи и идеолози върху вашето общество, и вие просто нямате какво да направите по въпроса. Ще го търпите.
Защо се сетих конкретно за Италия и това, което видях там? Защото като част от ЕКР имах възможността да говоря пряко с хора от новото правителство на Джорджа Мелони на няколко пъти, включително по тези теми. Хора, които осъзнах, мислят идентично с мен и повечето консервативни българи. Но хора, чиито ръце са почти напълно вързани да направят каквито и да било фундаментални стъпки и закони в консервативна или християнска насоченост. Защо? Ами заради това, което описах по-горе. Това, което сам видях с очите си в Рим през 2018-та, а преди това съм видял и в университета в Англия, и в Белгия.
Страх ги е. Страх ги е, че ЛГБТ лобито е прекалено голямо, прекалено силно, прекалено влиятелно и най-вече: прекалено овластено. Овластено от предишни правителства, овластено от НПО-та, посолства, от едрия капитал и корпорациите. Овластено от десетките хиляди глупави, наивни тийнейджърки, които им ходят на Парадите просто, защото се водят по последната мода. Дори да спечелиш избори, дори зад теб да стои по-голямата част от обществото ти - твоите ръце са на практика вързани от една малка като процент хора, но изумително влиятелна и овластена политическа и идеологическа клика.
Когато ме питате защо правя ежегодно Шествие за Семейството или защо се изказвам остро по медиите спрямо ЛГБТ движението, отговорът ми винаги е един и същ и никога не касае директно хората с различна сексуална ориентация или правото да бъдеш такъв. Почти никой консервативен човек, всъщност, не е мотивиран от хомофобия. Мотиварни сме от нежелание да предадем страната си, нейната демокрация и политически инструменти в ръцете на една малка, но изключително овластена политическа клика. Без значение коя е тя или зад кои хора и идеи се крие. Днес това ще е ЛГБТ кликата, утре ще е нещо друго. Няма значение. Утре ще правим контрашествия на следващото. И пак няма да е от омраза, провинциалност или неразбиране, а тъкмо обратното - защото обичаме (страната, демокрацията и свободата си), защото сме пътували, учили или работили във вече падналите страни, и защото разбираме отлично какво се случва и как поредната Постмодерна идеология бавно, но сигурно, се опитва да овласти някой за сметка на всички останали.
Ще се видим на догодишното шествие в София.
