Какво е предстелството?
Предателството по дефиниция е нарушение на верността към общо дело, брутално престъпване на изискванията за солидарност. То е измяна. То е нарущаване на обещания, неизпълнение на поети задушжения. То е измама. То е преминаване към противника, към врага. То е извършване на действия в полза на противника и в ущърб на досегашните приятели и съратници. Предателството е особено превръщане на приятеля във враг. Тази метаморфоза е убийствена за морала на един човек. В нея има подчертана окончателност: предателят вече никога не може да бъде считан за нравствена личност, той губи завинаги моралния си облик на почтена личност. Изчезва завинаги! Предателството се оценява като злодеяние, то е злодеяние. То носи зло някому от близките на предателя, или на всички негови близки, но също така носи зло и за самия него. Предателят тутакси бива затрупан от тежестта на своето злодеяние и умира като личност. Умира. На практика предателството е нравствено престъпление от най-висока проба.
Заради всичко това предателството определено е най-укоримото и най-презряно злодеяние.
И то винаги е наказвано. За него няма прошка.
Светата Библия предупреждава за страшните неотменими наказания буквално така: „Който приятели предава, очите на децата му ще чезнат“ (Йов 17:5). Ужас! Какво наказание!
Кои са мотивите за предателство?
Пак ще цитирам Светата Библия: „Всеки е отдаден на алчност... всеки върши измами“ (Иеремия 10:13). Така че в основата на предателството стои главно алчността на предателите. Един иска златни гривни (като сабинянката Тарпея, отворила вратите на Рим), друг чужди пари, трети чужди имоти. Един иска да продава, друг да купува и т.н. В основата на предателството стоят още безпринципността на отделната личност, липсата на собствено мнение, страхливостта, безпочвените амбиции и... обикновената глупост, а тя е необятна, както знаете. Жалко, но предателството, заедно със завистта, простотията и малодушието са най-опасните черти на националния характер на българите.
Предателят много често е лишен от чувство за собствено достойнство, липсва му честта на почтения човек. Предателството често прикрива лични недостатъци. Предателят си мисли, че отивайки във вражеския стан, вече ще бъде важен и значим, няма да е нищожеството, което той чувства, че е бил досега, и че май не може да не е. А понякога предателството се извършва в името на отмъщение някому. Предателството за момент дава на предателя друга визия. Горчилката, че не струва нищо изчезва за кратко време. После пак се връща, като с нея се връща и необходимостта за ново предателство.
Хората мразят предателите, защото инстинктивно чувстват, че ако веднъж си предал, ти ще предадеш пак, винаги ще предаваш. Предателят е вечен предател. Това е причината за погнусата, с която нормалните хора се отнасят към всеки предател.
Синонимите на предателство са многобройни:
вероломство, продажничество, дезертьорство, измяна, коварство, демагогия, измама, ренегатство и т.н.
Предателството е обратното на предаността, обратното на верността, обратното на лоялността, на отдадеността, на обичта, и на нравствеността. Никой не може да си представи едно общност, в което има предатели, тя вече не е общност, ако те са вътре в нея.
Плутарх твърди: „Предателят предава преди всичкосебе си“. Това наистина е така. А Жорж Дюамел отсича без колебание: „Няма по-голямо оскърбление от това, да наречеш някого предател".
Но Евангелист Матей ни съветва: „Когато ви предадат, не се безпокойте.“ (Мат. 10:19)
Бог помага на предадените. И наказва предателите.
акад. Петър Иванов
