Пълни се в бидон, наблъсква се докрай, мие се с вода и се слага сол. Започват причудливи химически реакции. И накрая чудо – соленото става кисело. И с него можем да си киселеем по цяла зима.
Зелето и неговият чеп са обидна метафора за оцеляващия българин, който останал у нас и един министър с чепа го сравни, но ако се замислим по-сериозно, хора като него нямаше да са министри, ако не беше магията на зелето.
Защото хората с власт са израз на нашия общ колективен манталитет. Замислете се, може да не харесвате киселото зеле, нито неговия аромат, но това няма да спре съседа ви да сложи бидона под вашия балкон. Тогава ефект, че зеле не сте слагали няма особен, защото ферментиращото благоухание достига до вашия нос така или иначе.
Така и на изборите – може да не харесваме една или друга партия, но сме толкова малко, че демографски сме обречени на липса на политическо представителство, различно от чепа за зеле.
Магията на зелето се крие и в неговото претакване. Духа мъжът в маркуча, смуче от малкото шише до бидона. Негово си е мазето, балконът е негов, кварталът е негов. Ще пийне повече от бутилката, но киселият сок утре ще го оправи. Размества пластовете в бидона, а вкусът е все кисел. Мъжът е кисел. Животът е кисел. И махмурлукът е кисел.
Така и в политиката – продухват политиците в бидона, уж разместват пластовете, пък резултатът все е кисел. Ядем си зелето и това е. До следващото претакване. Когато се сещаме, че почернелите листа не са отстранени от зелките. И вкусът е станал и горчив. Въпросът е кой смуче маркуча и дали след това похапва нещо сладко. „О, да!“ бихме казали ние от бидона.
От друга страна – отиде българинът в чужбина и забрави – и за чепа, и за зелето, и за българския казан или модерния му наследник – българския бидон. Бидонът с българското зеле никой не го пази. Само го претаква. Но в чужбина за зеле не се говори, на зеле не мирише и никой никого на чеп не обижда. Как беше „чеп за зеле“ на английски? Сигурно както е и „Гявол на магаре“ на немски. Но няма значение.
Хайде да оставим зеленчука да си вкисва и да помислим за нещо различно от зелето. Защото докато позволяваме все така да го претакват, все на чепове ще ни обиждат. А ние не сме. Просто обичаме зеле. И да се самопретакваме.
Светослав Иванов
http://btvnovinite.bg
