В началото на новата учебна година, в края на първата четвърт на 21 век, съзрях два невероятни алгоритъма – последователност от стъпки как да си мием ръцете и как да сваляме ръкавиците си. Закачени на стените в различни обществени сгради. Това се нарича достижение на човешкия разум! Това е образование, наука, велики неща, на които ренесансовият Леонардо би се възхитил. Няма как да е по-тъпо. Има. Твърдението на един високоуважаван инфлуенсър, но няма да го цитирам, нито ще му напиша името. Да си оставим някои неща за лично ползване. Че ще излезе детска караница. Аргументите ги няма. Само твърдения – вие сте такива, а вие сте онакива.
В световните сайтове може да се намери много информация за бъдещето. На английски, руски и други езици. Някои от тях са измислици, други са намерения, трети прогнози. Бъдещето, казват визионерите, е дигитално. Фабриките, инженерите и програмистите ви сложиха умните телефони в ръцете, залепиха ги за битието ви със здраво лепило, ползвате навигации, преводачи, самоучители, фотоапарати, календари, магазини, софтуер за видеоразговори и банкови транзакции, видеообработка, наблюдение на личното здраве и още най-различни – все на едно и също устройство. Вече не можете без устройството си, ако искате да живеете в този свят. Може да изберете да живеете в друг и никой няма да ви спре. На село във фермата наемат работници. Технически умения не се изискват. Но тук и сега вие вече сте пристрастени, привързани, завързани и пленени. Няма изгледи това да бъде отменено.
След като постигнаха такива успехи, на ред е следващата крачка. Не може да има А и после да не последва Б, пътят на обществото е пътят на потреблението, ламята се храни с нови и нови неща, трябва да купувате нови и нови продукти, за да задоволите нейния глад. Така е устроен нашият свят и никой не се съмнява, че ще има още по-мощни телефони, компютри и машини. Само че някой си е въобразил, че е възможно да премести целия човешки живот вътре в машините. И започнаха от най-уязвимото и най-ценното ни звено – децата. Коронавирусната инфекция е само повод. Причините за дигитализацията са съвсем други, нямат нищо общо със здравословното ни състояние. Новото общество трябва да върви по този път – отдалечаване на хората един от друг, атомизиране зад пластмаса и стъкло, полупроводници и радиовълни.
Започваме новата училищна година с обучения за новите попълнения, защото новобранците трябва да знаят как да боравят с продуктите на "Майкрософт". Възнамеряват да ни държат пред екраните, да страдаме, да изнемогваме от липсата на нормално общуване, то е ясно. Не за да ни предпазят здравословно, това ще бъде само оправданието. Намерението е да свикваме. Чудя се след вече две години извънредна обстановка дали са останали още наивници, които да смятат, че някой ден ще си учим само по нормалния начин в училище? Това никога няма да се върне. Казват го и световните медии, и визионерите, които пишат в тях. Бъдещето е цифрово и няма връщане обратно. Все едно индианците сега да си представят, че белите ще се изнесат от континентите им. Край. Напред са само устройства и дистанция. Не станах учител, за да бъда глас в слушалка. Някои училища задължават часовете да се карат на включени камери, това е по-добрият вариант. По-реалистичният заместител – и все пак само заместител. Сещате ли се каква ще бъде борбата там – „камерата ми не работи“, „интернетът ми е слаб“, „имам технически проблем“ - ежедневие.
Губим поколението. Стотици хиляди български деца са дълбоко наранени от нашето нежелание да бъдем разумни, да се организираме като общество и да не допуснем този провал. Страдат децата, виждам го и по моята дъщеря, деветокласничка. Тяхното детство е тежко, но не заради заразите, а заради порива на хората, които издават заповедите. И тук вече започва войната между нас, нормалните обикновени родители и тях, министрите и наднационалните разпореждания. Ни повече, ни по-малко – война. Още сме в началото, ще има още битки. Родителите и учителите ще провеждаме още протести, ще пишем още писма, но в крайна сметка ще бъдем победени от парите. Разбира се, не съм съвсем черноглед и още имам надежда, че ще дойде чудо, че плановете за дигитализация на образованието ще бъдат спрени, отложени, ревизирани, допълнени. Че няма да отнемаме живото присъствие в училище, защото то е свято! Все пак, живеем в 21 век – разумът трябва да победи, не пазарната тенденция или илюзиите на Давос.
Николай Фенерски
https://offnews.bg/
