Съдът се произнесе - да влезе убитият
На 30 май Върховният административен съд де факто отмени пряката демокрация в България. Защото едва ли в близките 30-40 години у нас ще има друг референдум с толкова висока активност и толкова категорично изразено мнение на народа.
Повече от половината избиратели по списък участваха и 72 на сто от тях пожелаха депутатите да се избират с мажоритарен вот в 2 тура, както си избираме кметовете. И само 16 на сто гласуваха против.
Въпреки това съдът обяви, че резултатите от референдума не са задължителни. И българската политическа олигархия няма никакво намерение да изпълнява волята на народа.
Във всяка друга държава в Европа след такива резултати мажоритарният вот щеше да е факт.
Само и единствено в България свидните ни депутати преди години решиха, че и 50 на сто избирателна активност не стигат. Трябва да са гласували толкова, колкото на последните парламентарни избори, ако ще да са 90 на сто.
Нещо повече, гласуването на парламентарни избори е задължително, а на референдуми - доброволно. Обаче активността трябва да е същата. Това превръща референдума във фентъзи, нещо като Хари Потър или Билбо Бегинс.
Въпреки това, последният референдум за малко да прескочи и тази непосилна летва.
Не му достигнаха само 12 хиляди гласа според ЦИК. Много хора, сред които и аз, силно се съмняват. Поводите за съмнения са много, но ще посоча само един - ЦИК се е разпоредила бюлетините, които са пуснати без плик, да не се броят. Не да са невалидни, а да не се броят за активност, все едно никой не е дошъл до урната и нищо не е пуснал. Защото, ако се брояха за невалидни поне, сега резултатът от референдума щеше да е задължителен.
По настояване на Слави Трифонов бяха проверени отново 44 секции и от тях изскочиха 500 неотчетени бюлетини. При същото съотношение от общо 1300 секции би трябвало да излязат още 135 хиляди незаконно неотчетени бюлетини. А бяха нужни само 12 хиляди.
Но… ЦИК спря проверката
Сега съдът реши, че бюлетините без плик трябва да се броят, но останалите 1300 секции няма да се проверяват. Кака се ожени.
Разбирате ли какво се случи в България? 970 хиляди гласуваха за Румен Радев и сега той е президент. 1 милион и 147 хиляди гласуваха за ГЕРБ и сега ГЕРБ управлява. 2 милиона и 500 хиляди гласуваха за мажоритарен вот и българският елит им показа среден пръст.
Така че честито, българинът вече е освободен от бремето на пряката демокрация. И все пак според мен битката трябва да продължи.
Не за нов референдум - при тези правила няма никакъв смисъл да се правят допитвания. Трябва да се води битка за промяна на самия закон за допитванията, защото той е, меко казано, нелеп.
Първо - подписката от 400 хиляди гласа за гражданска инициатива е прекалено голяма. Тя е по силите само на сериозна организация, например голяма парламентарна партия. Но тогава тя не е гражданска инициатива, а инициатива на властта.
Как успя Слави Трифонов да събере подписите не знам, но това чудо едва ли ще се повтори. В Швейцария за подобен референдум са нужни само 100 хиляди подписа. А за референдум - вето, който отменя приет от парламента закон - само 50 хиляди.
Второ - абсурдно е с една подписка да се задават по 3, 6, а защо не и 100 въпроса за референдума. Такава практика няма никъде. Човек може да държи на първия въпрос, но да е категорично против втория. Да подписва или не? Ами ако после парламентът махне първия въпрос и остави втория, както вече се е случвало? Решението е очевидно - една подписка, един въпрос. Така е навсякъде по света, само ние пак изобретихме летящо слонче.
Знаете ли колко милиони са профукани, за да могат депутатите да проучват на място практиката в развитите демокрации? Колко хонорари за юридическите експерти? И резултатът - пак мърлява работа, не заслужава и двойка. Винаги съм казвал, че на юристите не трябва да се дава да правят закони.
Трето - няма никакъв критерий, никакъв ефективен механизъм, който да посочва ясно и категорично дали някой въпрос за референдум е допустим или не.
Ако й хрумне, някоя институция може да го отнесе към Конституционния съд, а може и да не го отнесе. Може да е преди референдума, а може и да е след това. Пълен хаос. Какво пречи на законодателя да създаде ясен механизъм, чрез който Конституционният съд да отсява неконституционните питания още преди да тръгне подписката? Друг е въпросът, че и неговите решения са често откровено партизански...
Четвърто - както казах и доказах, днешното изискване за избирателна активност е абсурдно. Но и летвата от 50 на сто избирателна активност е прекалено висока. Защото хората, които не са съгласни с предложението, просто не отиват да гласуват, за да падне активността под 50 процента. Ако гласуват с “не”, референдумът може да мине летвата. Ако не гласуват - не минава. Бойкотът надцаква вота. Негласуването е по-силно от гласуването. Това нормално ли е?
Точно това се случи на референдума през есента. Много хора не поискаха втората бюлетина, защото така бяха посъветвани от медиите и социалните мрежи. Някои партии дадоха изрични указания, вижте например активността в районите на ДПС. Там масово не се гласува на референдума. Ако само 12 хиляди от бойкотиращите бяха пуснали “не”, сега щяхме да имаме мажоритарно избирани парламенти с истински представители на народа. И България щеше наистина да започне да решава проблемите си.
В Швейцария изобщо няма бариера, референдумите са задължителни и при 1 на сто активност. Който не е гласувал, няма думата. Обикновено там активността е 30- 40 на сто и на никого не му хрумва да спори. Трябва ли да напомням, че Швейцария е най-уредената, най-заможната и най демократичната държава на света, и при това няма никакви сериозни природни ресурси? През последните 150 години Швейцария не е правила нито една сериозна политическа грешка.
Ако не броим грешката, че редовно кани български депутати да ги учи на пряка демокрация. Обясняват им какво и как се прави, а така нашите научават какво не трябва в никакъв случай да се прави.
Ако им кажат - в никакъв случай не се къпете в езерото, водата е студена, те веднага ще се хвърлят с дрехите.
Пето - абсурдно е гласуването на парламентарните избори да е задължително, а на референдума - доброволно. И в същото време от референдума да се иска същата активност. Това прави референдумите напълно невъзможни. Но ако гласуването на референдум също стане задължително, какъв е изобщо смисълът да има изискване за избирателна активност?
Спирам до тук, но има и шесто, и седмо. Това са прости, очевидни нелепости в закона за допитванията, които ще ви извадят очите, но депутатите се правят, че не ги виждат. Защото целта им не е да оправят нещата, а да ги развалят. Те могат да бъдат сравнени с кварталните юнаци, които ще ви срежат гумите на автомобила, за да ви зарадват като тръгвате на работа. Точно това е пряката демокрация в България - автомобил със срязани гуми.
Очевидно няма да се оправим без мажоритарен вот.
Валери Найденов
24chasa.bg
