

КОПРОЛАЛИЯ, СЕКС И ПРОСТОТИЯ
(извънредна лекция)
ПСУВАНЕТО ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА ИЗДАВА ТЕЖКИ ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА, НИМФОМАНИЯ И ХОМОСЕКСУАЛНОСТ
Дами и господа,
Един от характерните признаци за психични отклонения е говоренето на цинизми, на неприлични, обидни, непристойни, мръсни неща някому, особено, когато става въпрос за широка публика, каквато е парламентът.
Колкото по-голяма е тази публика, например, митинг, радиослушатели, читатели, телевизионни зрители и др., особено и ако включва деца, юноши, жени и девойки, толкова по-сериозни се оказват психичните отклонения на говорещия (пишещия).
Заболяването се нарича скатолалия (от гръцкото σκατος – лайно, мръсотия) или копролалия, то е същото.
От нея страдат много, и то известни, публични личности у нас, като почнем от един премиер с грозното му определение “ПКП”; от бивш министър на културата, попържащ на майка българския народ; от дърт и грозен чалгаджия с неговия гаден хит “Щи скъсам г&за”, и стигнем до върховете на властта - селянка-председател на НС с турската псувня “Ай сиктир!” и актуалното напсуване на всички депутати като ч€киджии, осъществено в национален ефир от… арменка, любовница на не знам кого.
Един нашенски писател, Господ здраве да му дава, мислещ се за умен, без да е така, напоследък се сдоби, според мен по странен соросоиден начин, с определено количество награди чрез публикуване на текстове за: биволското лайно, приличащо на Кьолнската катедрала, и мухата-ангел край него; за клозетната чиния; за оцетника и за поетичната връзка между миризмата при срането и Голямата любов и др., които са си par excellence копролалия.
Копролалията бива директна и анонимна (скрита), първична и вторична.
Първичната произхождаща от генетична предразположеност, тя е наследена; а вторичната копролалия е всъщност хомосексуална, тя е придобита, поражда се от страховете и задръжките спрямо хетеросексуалните контакти, които се заместват от далеч по лесните връзки и взаимоотношения на хомосексуалиста (педераст, лесбийка) с хора от същия пол.
Съпровождаща причина за псуването и за говоренето на мръсотии е нидката интелигентност и вродената простотия.п
Същинската директна копролалия е опасна за пациента, тя е свързана с воайорството и със сексуалния садизъм, доколкото предполага унижаване на жертвата по най-брутален начин (“ч€киджии”, “тъпанари” и др.)
Има и особена подсъзнателна фиксация към "интима", към "интимността", "интимните контакти", въобще към коитуса, съвкупяването, което обикновено е жизнената поанта на говорещия мръсотии; всички мръсници и мръснички псуват.
Ще уточня, че конотацията на “ч€киджии” е с много аспекти - сексуална несъстоятелност, липса на партньор/ка (човекът е противен, стамежлив, беден или скъперник) до патологичните (болестните) форми на мастурбирането и онанизма, включително и прояви на лудостт, например мастурбативната параноя (paranoya masturbatoria), която според мен, грешния, е доста разпространена сред депутатите в сегашния парламент, съдейки по визията, поведението и постъпките им.
Най-често копролалията се наблюдава при тежки случаи на практикуван хомосексуализъм (хомофилия) или е най-пряко свързана със сатириазис и безразборен промискуитет при мъжете-началници, или с нимфомания и проституция (к¥рварство) при нежния пол.
Хомосексуалността като психичен феномен претърпя колосални изменения и от осъдителна и категорично отхвърлена от обществото и религията сексуална практика за много кратко време стана относително приемлив, даже престижен, в много западни страни, а и у нас също, стил на живот, включително и с разрешени някъде гей-бракове.
В Световния класификатор на болестите DSM-IV, вече остарял класификатор, хомосексуализмът се определяше като “отклонение (девиация) на джендърната идентичност”. Това отклонение най-често е завинаги.
През април 1974 г. се проведе гласуване в Американската психиатрична организация, на което от около 10 хиляди бюлетини 5854 потвърдиха решението на президиума ѝ за изваждане на хомосексуализма от регистъра на психичните разстройства, но 3810 (40%) го отхвърлиха. Тази история беше наречена „гносеологичен скандал“ с мотива, че решаването на „чисто научен“ въпрос чрез гласуване е уникален погрешен случай в историята на науката.
Хомосексуалността е премахната като психично разстройство от десетата ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-10) с решение на Генералната асамблея на Световната здравна организация (СЗО) на 17 май 1990 г.
В Парламента ни има доста депутати с нехетеросексуална ориентация.
С такава са и редица видни политици, сегашни и от миналото, и много хора в областта на изкуството (чалга певци, актьори, лордове, скулптори, балетисти, писатели и др.) Няма лошо!
В по-съвременните възгледи за същността на хомосексуализма преобладава версията, че той е бягство (измъкване) от хетеросексуалността и е несъвместим с психичното здраве.
Като виновни за мъжката хомосексуалност се виждат властната майка и враждебно настроения студен баща, не позволяващи на момчето да се идентифицира с него.
При лесбийките най-често са налице влошени отношения с майката и сравнително снизходителен баща.
По данни от последни американски изследвания сред пълнолетните хора хомосексуални са от 2 до 6 процента от хората.
По мое мнение у нас, като имаме предвид скритата хомосексуалност, този процент е много над горната граница.
За това можем да съдим даже и от демонстрираната навсякъде, особено от депутатите и водачите на МПС по пътищата, хомофобия, която е латентна форма на хомофилията, т.е. на хомосексуализма.
Педерастите най-много обичат да обиждат някого с “Пидирас мръсен!”
Лесбийките много обичат фразите “Курва долна!” и “Ч€киджия!”
Твърди се, че хомосексуален контакт са преживели до 37% от зрелите мъже по света, и 13% от зрелите жени.
Колко и кои са педофилите, не ми се мисли, като чета и гледам аферата “Епсъийн”.
Във всички случаи без никакво съмнение е наличието на девиантно поведение на хомосексуалистите, тяхната психична зависимост от партньорите, проявяваната маниакалност по отношение на секса, изискването за все по-изострени сексуални практики (включително педофилия, садо-мазо, жестокост, садизъм, копролалия) и т.н.
Всички те могат да се проявят в социално опасни форми.
А като прояви на нонконформизъм в либеративното общество те са твърде заразителни.
Младите хора често виждат в тях възможности за идентифициране, за впечатляване на другите около тях, за постигане на своеобразен социален престиж, репутация и т.н.
Да обидиш по телевизията някого или някои с нецензурен просташки лаф в очите на нехетеросексуалния е почти геройска постъпка, с която той по най-абсурден начин се гордее и никак не се срамува, както би трябвало да бъде в цивилизовано общество.
Да нарежеш и острижеш момиче - също.
Нерядко като защита от евентуално демаскиране нехетеросексуалният човек използва псувни и каруцарски изрази като „бай }{уй”, „дупедавци”, "с гол задник...", "педер@ст", "курв@" и др.
Специално честото използването на "курв@" и "педер@ст" издава непреодолими сексуални щения и конкретна хомо любов към този, или пред някого от тези, пред които е използван цинизмът; импулсът избълбуква от подсъзнанието, без контрола на Аза.
Обидата “ч€киджии” пък издава незадоволена нимфомания или изоставяне от желан по една или друга причина сексуален партньор, отиентирал се към друг обект; обидата визира и него.
За психотерапията е важно да се определи каква е точно хомосексуалността на пациента и взетите мерки да се съобразяват с нейната разновидност.
Възможно е копролалията и хомосексуалността да се появят във връзка с други сериозни психични проблеми на пациента – например, при шизофрения, нарцисизъм, хистрионно разстройство и други налудности, в които псуването и хомосексуалният акт се считат за извор съответно на липсващата маскулинност и фемининност.
Във всички случаи демонстриращият отклонения - копролалия, простотия и каруцарщина, нимфомания, жестокост, садизъм, педофилия и др. - е опасен за обществото и спрямо него са нужни специални медицински грижи.
Илюстрациите са на Анри Матис и на най-великия български сКЛуптУр.
(Четете моите текстове! Купувайте си моите книги! Търсете ги тук: tornadobg.com)
акад. Петър Иванов
Издава
1 month before
обикновена простотия и нулево възпитание!
Коментирай