Пускай телевизора, пиши „Фльорц“ и си лягай

Пускай телевизора, пиши „Фльорц“ и си лягай

Преди няколко години да си куиър, каквото и да значи това (значи необичаен, странен), беше, ако не приемливо, то поне поносимо. Разбира се, в необичайността винаги се е криело нещо привлекателно. Но куиър необичайността бързо премина през привлекателния си период и заседна във вулгарното. Усещането за куиър не успя да стане мечта, а се позиционира като трудно лечима полово пренасяна болест.

Днес да си куиър вече откровено дразни, защото пред очите ни „куиър“ се превърна в синоним на глупав, вулгарен и агресивен човек. Куиър е парадиращият лигльо или лигла, или „то“, които не работят. Учат нещо, но в чужбина. Творят неразбираеми творби. Усвоили са мисленето, без да мислят. Занимават се с някакво квазиизкуство и така намират извинение да са агресивни и вулгарни. Търсят провокацията, намират я и не знаят какво да я правят.
От своя страна не понасят и милиметър критика, обърната към тях. Разбира се, за това им състояние помогнаха медиите, обилно хрантутени от НПО грантове, както и социалните мрежи, които дори създадоха собствена морална категория, която се нарече „нашата общност“. И така „нашата общност“, въоръжена с голямата бърсалка за спомени, започна по един електронно-фашистки начин да трие мнения, статуси или всичко наред.
Всъщност опитът беше да се промени или изтрие отношението към тази разлигавена общност, но този инженеринг не сработи. Третият закон на Нютон – за противодействието – влезе в пълна сила, независимо от стройните парични потоци, които се наливаха в пропагандата, насочена срещу него.

Резултатът няколко години по-късно: Всяко едно „то“, подхвърлено ни по медиите, бива съсечено от общественото мнение още преди да започне да си бълва клишираните мисли. Атаката, която тези дни видяхме, беше некоординирана и повсеместна. Това говори най-вече за едно – обществото вече е достатъчно самообучено и знае, че всеки допуск на всяка една противоестествена и глупава теза никога не води до разбирателство и мир. Създава се каскада от все по-проклети тези, които сериозно се блъскат не само в морала, но и в биологията на човечеството. Никой не даде пари да се обясни на така наречените куиъри, че толерантността е двупосочен процес.
Хората разбраха, че толерантността към глупостта е малкото ключе, което ще отвори вратата към следващото по-голямо зло.

Това е текст към днешна дата.
Сега и моите 5% реклама. Още по тази и други теми, ангажиращи съвремието ни, можете да откриете в последната ми книга „На лов в тъмни води“. Можете да се доберете до нея, като ме намерите във Фейсбук на лично съобщение.

Ако горенаписаното не ви импонира – пускай телевизора, пиши „Фльорц“ и си лягай.

Емил Йотовски