РАЗНИ ИСТАНБУЛСКИ РАБОТИ

 

Ще започна с това, че трябва категорично да се разграничи случаят с нарязаното момиче и опитът на някои политици да прокарат чрез тази трагедия Истанбулската конвенция. Не смесвайте двете неща!

Естествено, много хора започнаха под вола да търсят теле. Защо цял месец след това чак се появила информацията. Интересно, защо повечето от вас не питаха оная актриса, дето все я бият, защо след повече от пет години се е сетила /ама там случая е цирк, а не трагедия като този, който обсъждаме днес/. Родителите и близките кое да правят първо - да се погрижат за детето си в болницата, да се отърсят от шока, или да пишат във фейсбук и да търсят медиите. Заедно с притесненията, че тоя изверг на свобода може да посегне и на тях примерно. Може би предпочитате това да си остане заметено под килима - впрочем като хиляди други случаи. Като адвокат знам много случаи на насилие, макар и не толкова драстични. Някои от тях стават известни само на жертвата, насилника и съда. От някакъв срам, че това се е случило. От желание да не се притесняват познати и приятели. От притеснение дали насилникът няма да повтори, ако това стане известно или примерно няма да си довърши "работата". Ако не са ви били като куче и не са се упражнявали с ножа върху вас, моля да не коментирате как бихте реагирали.

Цяла България показа съпричастност към момичето и непримиримост към подобно насилие. И това не е политика. Под искането да се спре това насилие застанаха и членове на ДПС, и на БСП, и на ГЕРБ, и на ПП, и на ДБ, и на Възраждане, и на извънпарламентарни партии. Не като членове на партии, а като хора. Които имат деца или самите те могат да станат жертви. И всеки реагира с пълното съзнание, че обществото ни е болно и трябва да бъде излекувано от тази агресия. И бяха обвинени политиците, че не осигуряват достатъчно защита на жертвите и няма превенция.

Като адвокат да Ви обясня, че и сега законът дава достатъчно защита, стига някой да си размърда някои части да си свърши работата. Знаете ли колко пъти аз и клиентки сме уведомявали полицията за упражнено насилие. Обикновено, ако жената е без адвокат, й казват, че това са семейни работи, а в един случай дори един полицай преди години беше казал на битата жена да помисли защо са я били и да не повтаря повода. А полицията може поне да повика насилника и да проведе разговор с него, предупредителният протокол без последици не върши никаква работа. Нима полицията не може да наблюдава поне седмица-две тези случаи? Нима в Наказателния кодекс няма състави за подобно насилие? Има. Въпросът е, че не се прави достатъчно на практика. Иначе в законите всичко е ок. И тук вече идва ключа от бараката:

Политиците не се интересуват колко бити жени ще има. Те се интересуват да си заработят бонусите от приемането на Истанбулската конвенция. Въпреки решението на Конституционния съд! Защото да ви напомня, че скоро в ЕС приеха конвенцията като общност и задължиха членовете на ЕС да я ратифицират. А тази конвенция няма да реши нищо, освен да наложи джендърството и 52 пола. Насилието винаги си е насилие, без значение дали полицаи бият момиче зад колоните на Министерски съвет, защото протестира срещу властта, или мъж бие бившата си приятелка, защото е отишла при друг. 

Няма преекспониране на случая, защото случаят е толкова отвратителен, гнусен и показателен за болестта на обществото ни, че каквото и да се напише, е малко. Има възползване на политиците от тази трагедия за политически дивиденти и прокарване на конвенция, която е гнусна за българския народ.

Бъдете хора. Момичето е жертва. Насилникът е гнусен престъпник, макар и още неосъден. Огледайте се наоколо колко ваши познати също са или жертви, или свидетели на такова насилие. Начинът е като общество да не мълчим, да се намесваме в защита на хората, които са застрашени, да подкрепяме близките си. Да ги пазим дори. А полицията, прокуратурата и съдът да си вършат работата! А не да се оправдават!

Елена Гунчева-Гривова