Няма нищо по-постоянно от "временните мерки".
Радостта на хората, че от 1 април отпадат всички КОВИД-ограничения с отмяна на извънредната епидемиологична обстановка, се оказа преждевременна. Маските на закрито и в градския транспорт не само остават задължителни, но и законът ще бъде променен по начин, който ще дава право на министъра и на РЗИ по места да маневрират според ситуацията.
Което ще рече, че всякакви мерки може да бъдат налагани по всяко време, когато вирусът "реши" да се завърне като тема номер 1 в новините. Шефът на здравната комисия в парламента Антон Тонев, който ни сюрпризира с тези "подробности", пропусна да каже само, че официалното правителствено съобщение от предния ден е първоаприлски майтап.
"Данните от международната здравна общност показват, че в момента няма новооткрити варианти на коронавируса", твърди Тонев. Много интересен се оказа този вирус. Допреди войната, кажи-речи всеки месец се пръкваше нов вариант. Почна Путин войната и изведнъж няма нови щамове. Но пък маските и мерките остават завинаги. С тях ще ни държат на къса каишка.
Освен това сме били "свикнали" с мерките, затова те щели да направят законови промени, за да останат. Излиза, че това го правят заради нас, видиш ли, понеже ние толкова сме свикнали да носим маски, че оттук нататък без тях ще недоволстваме и роптаем. Със сигурност има и такива хора, готови безропотно да приемат наложения от две години насам тормоз като нова нормалност. Тях и без да ги задължават, ще продължат да се движат с маска.
Ограничаването на права обаче може да е само временно. Не можеш да го направиш постоянно със закон. Демек и когато няма нужда от екстрени мерки. Освен това ако приемат такъв неадекватен закон, със сигурност веднага ще бъде атакуван пред Конституционния съд.
В един от последните си постове в мрежата покойният Милен Цветков, лека му пръст, бе написал: "Маските са, за да мълчите, а не за да ви пазят". Оказа се безпощадно прав. Защото правилата им играят ролята на тоягата и моркова. И за локдауни, и за компенсации, и за разделяне на обществото, и за каквото още се сетите.
Валентин ГЕОРГИЕВ
duma.bg
