СЪБОРНО В ИЗПИТАНИЯТА

Новината номер едно, световната новина тези дни не е падналият на морското дъно американски дрон, нито предстоящите избори у нас и където и да било. Не е дори историческата среща Путин - Си Дзинпин. Тревожната новина, оставаща извън акцента и даже извън полезрението на медиите, са събитията в Киево-печерската лавра, израз на надигащата се агресия срещу азбучните истини на православното изповедание, посегателството над храмове и светини - вече не в католическа и протестантска Европа, а в Киевска Рус, днешна Украйна, просияла с православната си вяра през вековете.

   Тези събития не може да не тревожат верните от всички поместни православни църкви,

техни архиереи изразяват вече официално своята безкомпромисна позиция. Ще го сторят навярно и съборно. 

  Камбаната бие обаче, и за цяла християнска Европа и нейното представителство по човешките 

права и свобода на вероизповеданията в ЕС.

За съжаление, Европа все повече отпада от християнството, приемайки за своя религия мултикултурализма, потъва все повече в духа на консуматорството, финансовото благополучие и политическата безпътица, отдалечавайки се невъзвратимо от живота в Духа.

  Изцяло обсебена и от военните действия в Украйна, тя пропуска факта, че войната там преминава в качествено нов етап, когато на преден план излиза църковният разкол и преследването на богоустановената, изповядвана от векове в тези земи православна вяра И също - когато на бойното поле по спешност се включва небесното воинство. Икони изливат миро, сълзи и капки кръв - покана за опомняне и покаяние. Но вместо това, ожесточението се засилва и обществата не съумяват да излязат от състоянието на хипноза и разделение, в което ги вкарват техните безбожни елити.

А за Украйна това е особео пагубно, когато наред с войната на нейна територия, се разгаря и вътрешен конфликт, породен от намесата на държавата в статута на Църквата. Тази намеса е на път да разпали истинска гражданска война, ако днес не се случи чудо.

Хронологията е известна:

 Заповед за освобождаване на лаврата от "руското присъствие" на Украинската православна църква /УПЦ/ с краен срок 29 март, макар да е ползвател с редовен договор. Полицейски кордони и нахлуване в храмове - не от мигранти, не от външен враг и не от отделни криминално проявени лица, а от държавата в нейната цялост и прилежащите й институции. Противоконституционна, недопустима намеса от нейна страна в живота на Църквата. Римейк на варварските гонения от времената на ранното християнство или по време на комунистическия режим след болшевишката революция. Допускане на разколнически групи и националистически формирования да устройват не от вчера кощунствени концерти и дискотеки в домовете за молитва - "мерзостта на запустение на свято място", предречена от пророк Даниил.

  И претенциите за запазено място в Европейския съюз остават бутафорен декор в украинския театър на абсурда, чиято постановка за демокрация е режисирана отвън, но в нея вярващият народ няма думата, за него не е предвидена роля.

Освен на хартия, макар и на тази, на която е написана Конституцията.

Безбожната власт срещу вярващия народ!

 Безбожната власт затваря лаврата, претърсва монашеските килии, конфискува религиозна литература, повдига скалъпени обвинения - народът със своите духовни пастири, начело с митрополит Онуфрий,

отговаря със служби и бдения на открито и кръстен ход около обителта. Безбожната власт гони монасите и послушниците, над двеста души, възстановили полуразрушения манастирски комплекс с личен труд и свои средства, с дарения от богомолния народ , в които приносът на държавата е почти нулев - те отговарят със смирение, но с твърда решимост да бранят своята обител, за което са дали обет пред Христа. Безбожната власт гони преподавателите, студентите и семинаристите от Духовната академия и семинария, чието седалище е в границите на комплекса, гони бъдещите монаси и свещенослужители на православна Украйна - техният отговор е обръщение към международни организации, към всички православни християни по света.

  Безбожната власт слага ръка и на Почаевската лавра, връща автобусите с поклонници, спира вярващите за проверка на документите и не ги допуска да влязат в храма - отговорът не закъснява и той е видеозапис, от който светът узнава, че украински майки и млади жени, изпратили синове и съпрузи на фронта, са дошли да се помолят за тях, но и тая последна утеха им е отнета. Духовно лице говори пред камера, твърди, че в Украйна има терор, няма права. Безбожната власт не се посвенява да посегне и на нетленните мощи на преподобните, пред които са скланяли глава и са коленичили за. молитва милиони вярващи от цял свят, защото Киево-печерската лавра, безценно достояние на украинци, руси и беларуси, е скъпа за целия християнски свят и особено за православните народи.И сега, възродена от монашеското братство от руините, в каквито е била превърната по съветско време, когато вече блести с благолепие и благодат, вместо да бъде реституирана в полза на Църквата, както е в демократичните страни, към които Украйна иска да принадлежи, безбожната власт заграбва това, което не е градила и за което не е дарила. 

  Моят дом е дом за молитва, глаголи Господ. Министерството на културата обаче, е на мнение, че Божият дом е по-подходящ за музей, Вероятно, заради това или пък съвсем спучайно,

.тъкмо в Неделята, в която се почита паметта на преподобните киевопечерски отци миряните се озоваха пред заключените врати на подземните коридори, където се съхраняват мощите и откъдето разпростират своята закрила над Църквата и нейните чеда. Но дали няма да спрат да изливат драгоценното си миро след репресиите на политическия режим, както е бивало и по-рано в подобни случаи в историята на лаврата? Защото те мироточат по Божия, а не по човешка воля и дават ясен знак какво е угодно Богу и какво не. От само себе си е понятно, че на Бога никак не е угодно мощите на Неговете светии, вместо да бъдат изложени за поклонение за Негова слава, да залежават като музейни експонати 

с пореден номер в архивен опис.

Как важно само се оказва принадлежността към отеческата вяра да се превърне в конституционна норма за поста на президента и на премиера. А при погазване на вече закрепеното в Конституцията разделение за ненамеса на държавата в църковните дела, автоматично да следва съответна съдебна санкция.

Поне от обща култура църковната институция не следваше да се третира като ресорно министерство, тя не подлежи на закриване от силните на деня, нито митрополитите й -. на уволняване и назначаване,  

иначе дори бесовете от обща култура знаят, че "портите адови няма да й надделеят".

И е проява на пълно безкултурие в очите на цивилизования свят отказът от среща с архиереите на УПЦ, единствено автоцензурата над употребата на по-силни думи по време на пост не позволява да се добавят тук повече квалификации за тричасовото чакане на членовете на Синода прави, на открито в студения мартенски вятър, под прозорците на президентството, причината за което тези достойни старци учтиво отдадоха на прекомерната заетост на първия държавен ръководител.

Така и не бе постигнато споразумение за съдбата на лаврата и ето, настъпии денят,в който режимът на Зеленски 

рискува да се дискредитира напълно. Верните на своята канонична църква иноци, заедно с митрополитите ,заедно с паството - многохиляден народ, застават в нейна мирна молитвена защита. 

Под егидата на ЮНЕСКО, тя е безценно достояние на човечеството, но остава безценна преди всичко под егидата на нейните черноризци - от преподобните Антоний и Теодосий, които я основават в средата на 11 век, от техните следовници до днешните им приемници, благодат връз благодат, събрана през вековете за спасението на човека и света.

Да застанем на духовна стража и подкрепим молитвено Дядо Онуфрий и клира на УПЦ, нашите братя и сестри в Господа в часа на тяхното изпитание.

 Галина Паскалева