Съмнявам се, че изборите могат да върнат нормалността и човечността у нас. А и светът, и Европа са се запътили към същата пропаст, към която ние сме се насочили на бегом

Хаосът, безумията, скандалите и цялата пошлост, която обитаваме от десетилетия, особено последните две, събуждат  отдавна заспали рефлекси на недоволство, които пък извикват охотни очаквания за режим на твърдата ръка.

Баналният символ на демократурата, изкривената ни, изнасилена и развратена демокрация и Белене става алтернатива на бананите, които пък символизират баласта, който ни дърпа към окончателното дело. Хората търсят вината и отговорността извън себе си и се оправдават с руското или американското посолство. Сигурно имат някакви основания да мислят така. Намирам тази мотивация за примитивна и противоестествена. Толкова противна и неестествена, колкото е ненормално да протестираш пред сградите на властта дори и в неприсъствени дни, да демонстрираш омразата си към Русия и любовта си към Украйна, а да нямаш регистрирана нито една демонстрация пред посолството на САЩ. Русия, САЩ, ЕС и НАТО сигурно са ни въвлекли в не една и две афери, от които България е загубила много.

И това е така от 1878 г.  насам, а може и да е било и преди византииците и османците да закрият държавата ни за цели седем века. Не знам дали можем да се освободим от зависимостите си, но докато не се опитаме, ЗАСТОЯТ ще продължава в условията на безнадеждна агония. И не забравяйте, че към това мъчително състояние ни върна една шайка алчни бандити. Съмнявам се, че изборите могат да върнат нормалността и човечността у нас. А и светът, и Европа са се запътили към същата пропаст, към която ние сме се насочили на бегом.

Любомир Кольовски