САМО С ОРЕОЛ НЕ СТАВА!

Някои от провалите на Наполеон са по-интересни за анализ от победите. Походът към Русия е един от тях. Бонапарт два среща на няколко армии в Източна Европа, събира ги и минава река Ниемен със 650000 души. 

От тях половината са французи, другите са от 25 различни националности. Между тях има саксонци, баварци, поляци, холандци дори и хървати. 

Новината за похода заварва Маршал Кутузов в Букурещ. Той е отседнал в най-луксозния хотел на града – Караван сарай, единствен без въшки и с тоалетни. След като получава съобщение от Александър I- ви, че Наполеон напредва към Русия, той подписва споразумение с Турция и бърза към Санкт Петерсбург.

Още в самото начало на френското нашествие, Великата армия започва да се разпада. Чужденците, дезертират, други се разболяват, трети не издържат на прехода. 

Възниква въпроса: Какво обединява многобройната и разноцветна армия на Наполеон. На първо място е неговият „Ореол“ на победител. Той самият вярва, че е непобедим и че ходи по стъпките на Александър Македонски. Войниците се надяват на нова негова победа и на възможност за ново плячкосване. Отсъства всякакъв национален или етнически идеал. Те дори не говорят общ език, камо ли да пеят. Тази армия е олицетворение на Космополитния западен модел, който е под въпрос дори до днес. В условия на безжалостна криза, монолитния състав на страните от Източна Европа е гаранция за тяхното оцеляване. 

Какво се случва след и по време на отстъплението на Наполеон? Саксонци и Баварци престават да са французи и отново са германци.

На всеки национален празник аз се разхождам по улиците на родния ми град Лом. Изпитвам двойно удоволствие. Първо защото ученици, от моето училище играят хора, докато нас навремето ни учеха на казачок и защото във Франция няма народна музика, хора и носии. Знам, че не всички споделят удоволствието ми, но тези които са били в чужбина ще ме разберат. 

За всички, които гледат с пренебрежение на българския фолклор ще припомня, че нашият малък народ е оцелял 700 години, без училища, учебници, тетрадки, университети и медии, само благодарение на приказки, пословици, хорà и песни. 

Погледът ми към това не оценено достатъчно богатство много се промени, след като размислих за провала на Наполеон. За разлика от френската, българската армия е тръгвала на бой с песни и хора. Мой приятел от Франция – Николай Русев, бивш военен лекар, с финансовата помощ на сина си Пламен Русев, издаде в Париж през 1988 година, два тома, на „Безсмъртната военна песен“. Какво от това? – ще кажат злите езици – Ние винаги губим? Не, приятели. Българската армия печели славни битки, но политиците ни губят войните.

И по тази пътека на сравненията открих, че най-добрият турски приятел на България – Кемал Ататюрк, първи внедрява песните и музиката в турската армия, след няколко годишния си престой в София, като военно аташе. 

Кемал по-добре от Наполеон е разбрал, сплотяващата сила на песента при защита на националната съдба.

Божидар Чеков