Скучнореч!

Нека да я забележим. Това не е дрънкане, врякане или кряскане. В този похват няма агресия. Напротив. Все едно носи уют, но уютът на майка под наем – току да те докосне и работната и смяна свършва.
Нека и да я опишем. Човекът срещу теб, независимо дали е по телевизора или на живо говори гладко, подредено но ти нищо не чуваш. Думите му се разграждат на десет сантиметра след като излязат от устата му и до теб достига само тих и почти подреден шум. Ако те попитат какво разбираш от този шум ще вдигнеш рамене и сигурно ще потърсиш вина в своята разсеяност.

Скучноречта някак фино не носи информация. Тя е нищо описано с думи. Тя е евро доклад, в който се лъже. Но се лъже някак добронамерено и математически чисто. И създава усещането за правилност. Нормално интелигентния човек престава да търси смисълът в думите след около десетата секунда.   
Всъщност скучноречта има два профила. Единият е, когато трябва да говориш но няма какво да кажеш. Вторият профил е когато не бива да казваш нещата, които е редно да се чуят. За съжаление и двата профила са третирани в политиката. 

Но най-търсеното качество на скучноречта е, че тя е напълно безопасна. И политкоректна. И фактчекър позитивна. И хомофилна. И полово неутрална. И уютно вдебиляваща. 
Единственото несъвършенство на скучноречта е, че е предназначена за консумация на идиоти или такива, които се стремят към ментална безопасност. Иначе наречена - пустота.

 Емил Йотовски