Не мога да проумея Слави – а мисля, че го познавам предостатъчно. Години наред сме общували, много често ми е гостувал вечер след като запише предаването си. Споделял ми е интимните си преживявания.
Винаги съм го защитавал – няма да забравя, например, как се опитаха да го унижат софийските сноби, като не му дадоха възможност да участва в един джазов форум. Написах специална дописка в негова защита в „Труд“.
Публично сме си правили жестове един на друг – бях първият гост в неговото шоу, представиха ме като „човека, чиято съдба искат да имат“.
Година и половина по-късно, той ми гостува в отново допуснатата „Всяка неделя“ – мен, за разлика от него, все ме спират и пускат, голям кеф е това.
Представих го като „Папата на шоуто“, минути след като „другият“ папа/Йоан Павел Втори отлетя от софийското летище.
Имали сме и други общи приключения. С една дума – той не е това, или само това, което виждате на екрана.
Непознатият Слави е доста по-различен от онзи от шоуто/ширпотреба. Затова не мога да разбера детинските грешки, които тия дни прави.
Например – веднага трябваше да приеме подкрепата на ГЕРБ за мажоритарното гласуване. Това в никакъв случай нямаше да олекоти ролята му на идеолог на тази желана от мнозина промяна, а и никой няма да може да заличи ролята му в провеждането на референдума по този повод – нещо, което би изглеждало като блестящо постижение и в най-блестящата кариера.
ГЕРБ изобщо нямат възможност да принизят това постижение, тъй че Слави сбърка, че не прие подкрепата им, прояви се като капризна примадона – макар че си е един упорит бачкатор, порода неаполитански мастиф.
Веднъж щях да припадна, когато дойде у дома с някакво декоративно кученце – бяха странна двойка, все се оглеждах да не го настъпи някак. След години и аз се влюбих в едно куче – а пък Джон Конъли казваше, че „Ако кучето няма душа, никой няма... И ако Господ не събира човека с кучетата му в отвъдното, значи не е никакъв Господ“. Това между другото.
Разбира се, възможно е да има и друга причина за отказа на Слави от мажоритарното гласуване – извън огласените основания, които са предназначени за лековерната публика.
Може би Слави накрая е прозрял, колко опасно е мажоритарното гласуване – в една страна, в която богаташите направо притежават „простолюдието“, и това е факт най-вече в провинцията, във „феодите“.
Ако това е причината, Слави просто трябваше да я огласи с две изречения. В една „пленена държава“ мажоритарният вот съвсем ще оръфа хилавата ни демокрация.
Има и друго – една още по-необяснима грешка/заблуда, абсурдна за човек с грамаден опит в драматургията, макар и на едно шоу.
Колкото повече хората му „касапят“ словесно Бойко, толкова по-голяма услуга му правят.
Падишахът е понесъл всичко през годините на неспирния си властови възход, той е абсолютно безчувствен към гаврите – понеже е наясно, че те в един момент пораждат бумерангов ефект.
Сериозният зрител няма да се впечатли от лафове като „Джипко-Бибитко“ – неговият интерес ще бъде събуден от онова, което самият ти ще направиш.
Сега си на път да паднеш в капана на празнословието. Както и да се напъвате да го унижавате, стотици хиляди хора поне веднъж месечно ще благославят „Шофьорчето Бойко“, когато получават „неговите“ 50 левчета към мизерните си пенсии.
Имате си работа със свиреп противник, много подготвен и пр. – който няма нищо против леваците да го подценяват.
Магистрална ще остане фразата му „Вие сте прости, и аз съм прост, затова се разбираме“. Тя прониква направо в сърцевината на „простолюдието“ – там, където притворни кокони като христоивановци, примерно, никога няма да се доберат.
И какво – засега ви води с два на нула: ти избяга от мажоритарния вот и за утешение се задоволяваш да „бибипкаш“ по бронята на този човек. Безнадеждна работа.
И още нещо. Вкараха те в образа на „победителя“ – а ти отлично съзнаваш, че това е лъжа – ти просто направи един знаменит пробив в схемата на Политическата секта.
Прав е обаче Падишахът: това е нищо, ако не се хванеш с властта, колкото ти се полага – толкова. А и истинският победител не бибипка – а променя.
Образът на победителя е нужен на статистите, на ония, които нямат собствена тежест в Парламента; на ония, които се навряха там, покрай наивността на протестиращите, на шерпите, които им прокараха пътя до „върха“ – в случая, до собствената ти глава; ще те накачулят с евтините си комплименти – а ти им вярвай на комплексарите.
Слави трябва да знае, че „материалът“ е наистина безподобен.
И никак не е ясно, какво ще предпочете той: донейде вулгарното бунтарство на песента му „Без милост“ - или призива на Падишаха „Работа, работа, работа“?
И освен това: Слави обещава да доведе със себе си Ада.
Ами после, ами Рая – него как си го представяш? Изпей го някак.
Между другото: докато е в новата си камбанария, Слави трябва да престане да излъчва старите си предавания от Шоуто, а и изобщо да го води.
Някак неловко се получава, когато Краси Радков, иначе чудесен актьор, го съпровожда до Истината с истории за вагини, широки при това.
***
Току-що – 20 април, вторник по обяд – докато пиша този текст, Бойко обяви по телевизията от болничната си стая състава на кабинета на ГЕРБ, който да получи проучвателен мандат от президента; малко по-рано хората му са внесли и проектозакон за мажоритарните избори.
И закара Слави пред портите на Рая: обичал го много, защото от 30 години бил най-добър в онова, което работи.
Става весело – като нищо Бойко ще подкрепи кабинета на шоуто.
Вие сте прости и аз съм прост…
Така ли?
Няма да дочакате и депутатите от 45-ия Парламент да придобият колективен имунитет срещу Безразличието към Българския Разпад.
Кеворк Кеворкян
