СЛЕД ЕНЕРГИЯТА ИДВА ХРАНАТА: ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНАТ ЛИ ЗЪРНОТО И ТОРОВЕТЕ В НОВОТО ГЕОПОЛИТИЧЕСКО ОРЪЖИЕ?
Светът може да преживее енергийна криза. Но какво ще се случи, ако следващата голяма криза засегне хляба на човечеството?
В продължение на години наблюдавахме как петролът, природният газ и електроенергията се превръщаха в инструменти на икономически и политически натиск.
Днес пред нас стои още по-тревожен въпрос: Ще се превърнат ли зърното, минералните торове и международните хранителни коридори в следващото оръжие на геополитическото противопоставяне?
Русия е сред най-големите световни износители на пшеница и минерални торове. Украйна също има ключово значение за международния пазар на селскостопанска продукция.
Войната, санкциите, ограниченията върху търговията и ударите срещу пристанищната инфраструктура вече показаха колко уязвима е световната продоволствена система.
И тук възниква големият парадокс!
Държавите могат да спорят за територии, сфери на влияние и военна сигурност. Но земята не ражда повече пшеница заради политическите декларации. Земеделецът се нуждае от гориво, торове, машини и достъп до пазари.
А обикновеният човек се нуждае от хляб!
КЪДЕ Е БЪЛГАРИЯ В ТАЗИ ОПАСНА ИГРА?
България е земеделска държава с традиции и значителен производствен потенциал. Но нашето земеделие зависи от цените на енергията, горивата, торовете и международната търговия.
При ново сериозно сътресение на световните пазари последствията могат да бъдат болезнени:
- По-високи производствени разходи за земеделците.
- Натиск върху цените на хляба и основните хранителни продукти.
- Намалена конкурентоспособност на българското производство.
- Допълнителна тежест за пенсионерите и семействата с ниски доходи.
Хранителната сигурност не е абстрактна геополитика. Тя започва от нивата и завършва на трапезата на всяко семейство.
СВЕТЪТ СЕ НУЖДАЕ ОТ НОВА АРХИТЕКТУРА НА СИГУРНОСТ — НО И ОТ СИГУРНОСТ НА ХРАНАТА!
Ако великите сили действително искат устойчив международен ред, те трябва да гарантират не само военната сигурност, но и свободното движение на жизненоважни хранителни продукти.
Зърното и торовете не бива да се превръщат в заложници на политическите конфликти.
Защото гладът няма националност. Той не пита кой е руснак, американец, европеец или африканец.
Има една граница, която човечеството не бива да прекрачва — да превърне правото на храна в средство за политическо принуждение.
След енергийната война светът не трябва да допуска и война за хляба!
Лична позиция.