София е управлявана от всякакви екземпляри

Сега дори излъчиха кандидат за кмет от квотата на Държавна сигурност

Няма ли някой, сторил нещо положително за града, който „Расте, но не старее“

Идат кметски избори и отново кандидати да управляват столицата са всякакви екземпляри. Дори излъчиха един от квотата на Държавна сигурност. Обещава държавна сигурност на софиянци, без престъпност, дупки по улиците и порутени панелки. Ако седне в мекото кресло, амнезия ще изтрие мозъчните му клетки.

Обречени сме на такива индивиди. Веднага след Освобождението в София кметуват Тодораки Пешов и Димитър Трайкович. Двамата са съдебни заседатели в процеса срещу Васил Левски и неговите сподвижници. Историците ги оневиняват, защото били принудени от турската власт.

Тодор Икономов поема кметската щафета от Пешов и Трайкович. Той е с богата политическа биография, която поболява душата му. В Шумен прави опит за самоубийство, после полудява. През 1892 г. неговият син го води в Търново на лечение. Тамошният митрополит Климент цитира безумната му реторика:

„Шуменът наредих добре, всичките държави наредих добре… Сега не може вече никой да се оплаче от каквито и да било притеснения… Реших се и се обявих за цар. Зарадваха се всички. Англия, Китай, Африка, Азия – навсякъде господства сега пълна свобода…“

Иван Хаджиенов е първият корумпиран столичен кмет.

Той е бащата на общинските поръчки

Възлага ги на себе си. С тях сади дървета в Пипиниерата, сегашната Борисова градина. Вдига фабрика за копринен текстил, започва строителството на жп линията София – Мездра – Враца. В досието му има и далавера с оръжейни доставки. За да не бъде съден, бяга във Влашко.

Никола Сукнаров е първият кмет, който надушва непреодолимия стремеж на циганите към урните. Електоратът с естествен загар на кожата е най-активен и днес. Само срещу една бира, две кебапчета и няколко лева тича да пусне свещената бюлетина за онзи, който черпи. В спомените си Добри Ганчев свидетелства:

„Интересен за времето общественик е този Н. Сукнаров. Дарби големи няма, нито красноречие. При все това води тълпите. Качества на демагог за времето големи. Едър, снажен, красив мъжага. Широко хубаво лице, обрасло с кестенява брада. Всякога засмян, приветлив, ласкав. Добряк, услужлив, внимателен, разположен към всекиго. Никаква гордост. Леснодостъпен дори и за циганите. Беше научил от езика им няколко думи, с тях ги командва на изборите.“

Много черногледо, ще кажат читателите на този текст. Няма ли някой, сторил нещо положително за града, който „Расте, но не старее“. Има и неговото име е Димитър Петков.

Нисък, набит, с голяма глава и пъстри очи, с властен пронизващ поглед и отсечени жестове – така го портретуват съвременниците. Като опълченец оставя лявата си ръка на Шипка. Като кмет изгражда с дясната модерна европейска столица. От 1888 до 1893 г. са регулирани улиците, ситуирани са площадите, оформена е Градската градина. Обявени са международни конкурси за канализация, електрическо осветление и трамваи. На Димитър Петков е идеята за Лъвов и Орлов мост.

Друг забравен строител на София е Марин Тодоров.

На него дължим жълтите павета

Които сега некадърниците не могат да пренаредят. В командировки из Европа кметът е впечатлен от подобни луксозни настилки. Сключва заем с германски банки за 35 000 000 лева. Между 1907 и 1908 г. центърът е застлан с 59 302 46 квадрата елегантен паваж. Последното златисто паве е положено следната година.

Ако един ден общината вдигне пантеон на софийските кметове, в него задължително трябва да извисява ръст инженер Иван Иванов. Той управлява между два преврата – Деветнайстомайския през 1934 г. и Деветосептемврийския през 1944 г. За едно десетилетие изнася на плещите си херкулесовска работа. Немският възпитаник въвежда желязна финансова дисциплина като всеки месец публикува разходите на общината. Изготвя наредба-закон за застрояването, която слага ред, какъвто сега нямаме.

Всички централни улици са павирани, открити са дванадесет училища, две болници и няколко бани. Разширена е трамвайната мрежа, пуснати са автобусни линии, тръгва и първият тролей. Владайската и Перловската река са облицовани с камък. Открита е млекоцентрала и месокомбинат. Кестените, един от символите на София, също са негово дело.

И ето, че този невероятен труженик е изправен пред така наречения Народен съд. Доживотен затвор е присъдата на нискочелите магистрати. Намесва се обаче Москва и инженерът е помилван. За да довърши язовир „Искър“, потребен за нуждите на социалистическото строителство.

В строителството вече е запретнал ръкави кметът Алекси Квартирников. С това име той логично се опитва да реши квартирния въпрос. Квартирников е изобретателят на панелните жилища. Малко по-късно неговата иновация е приложена от кмета Славчо Стоилов. Той вдига към небето първият жилищен комплекс – „Лагера“.

Малцина знаят, че самият Тодор Живков е кметувал в средищния град на отечеството. От 27 май до 1 ноември 1949 година. Това кратко управление всъщност е епохално. Ознаменувано е с приемането на първия петгодишен план за развитие на столицата.

Тодор Живков налага традицията

София да се ръководи от ортодоксални комунисти. Иван Пашов, Иван Панев, Петър Междуречки бяха на върха на йерархията до зората на демокрацията. Тогава в кметството на улица „Московска“ се настани Александър Каракачанов. Само за година той извърши богоровска филологическа промяна. Преименува десетки улици, булеварди и площади.

Ето го и Александър Янчулев. Като стана кмет през октомври 1991 г., кръсти улица на Иван Иванов. После източи неговия язовир "Искър" и наложи жесток режим на водата. В историческата Янчулева суша ходехме с попукани устни, защото още не се продаваше вода по магазините. В кратките приливи от чешмите пълнехме кофи, легени и корита. Преварявахме ги за децата. Плакнехме се с остатъка, миехми си зъбите с лимонада.

Бойко Борисов също беше властелин на столицата от 13 ноември 2005 до 27 юли 2009 година. Сега софиянци тръпнат в очакване кого ще посочи за кмет. Храбрецът ще излезе на гладиторска битка с новия софийски месия Васил Терзиев.

Автор: Росен Тахов

trud.bg