Какво реално се случва у нас тези дни, докато разни политици и политикани ни заливат с думи за измислената връзка между нашите избори и католическия Великден и невъзможното чипиране с ваксини?
Ами случва се например това, че десетки, ако не и стотици хора ринат калта, нахлула в къщите им по махали и села, чистят боклуци, вършини и камъни, довлечени от наводненията преди седмица по дворовете и в спалните им, хвърлят покъщнина, за която са делили от залъка си и се питат: кога ли пак ще ги залее реката, кога ли пътят им пак ще пропадне, както е подкопан, кога ли ще се тръгне близкото свлачище?
Да, още бедствия ги чакат - стига само пак дъждец да валне или да падне сняг, или да се стопи през пролетта... И всички нас ни чакат, да! Защото речните корита са затлачени от сметища - плаващи и стационарни, дигите са като гърмяни с бомби и газени с танкове, а горите са изсечени криминално и от оголените хълмове се свлича мокър пясък.
Но тази тема е затворена днес както за новинарите, драгите им зрители и слушатели, така и за „компетентните органи“ и пиарите им - затворена е със спирането на дъжда и с края на репортажите, които показаха семействата, останали без ток след аварии, прелелите реки Маринка и Изворска в Бургаско, евакуацията от залятата вилна зона „Черниците“, рухващата стена на язовир Маслово в Софийско, треперещите старци след калния ад, пожарникарите, спасителите... и плаващото по Искъра сметище - неописуемо с грозотията и вонята си, но не и уникално - наблюдавано на язовир „Въча“ и не само там.
По чия вина сме за пореден път участници в този кошмар?
„Виновно е човешкото безхаберие“, обобщават говорещи глави по радиото. „Човешко безхаберие, човешка грешка“ - ама че изтъркани клишета! Тук въпросът е кои са човеците?
„Тия, дето си хвърлят сметта, дето падне и превръщат водните басейни в боклучарници“, разправят експерти, спестявайки имена. А по-конкретно не може ли да се каже?
То се знае, че най-виновни са бабичките и лелките, дето вече не гледат прасета - чумавите ги изтребиха - и си хвърлят обелките от лук по деретата. Причината е, че са прости, да речем - оставете, че наблизо няма контейнери. Виновни са. Но невинни ли са, с извинение, шефовете на министерствата и комисиите - МОСВ, МИ, МРРБ, МЗ, МЕ, МВР, МО, КЕВР, МОСВ и други - чиито абревиатури са изписани още през 2016 г. в неизпълнените планове за управление на рисковете? Невинни ли са за бездействието, за невзетите мерки, за липсата на експертиза? Ами кметовете на общините, дето уж се водят за сайбии? Ами „наш’те хора“ - партийните другари и паралиите - арендаторите на язовирите, собствениците на ВЕЦ-овете и фирмите - тия, дето опитът ги е научил, че Господ е създал водите за тях лично - да ги точат, цапат и боядисват? Не че нещо, но какво ли не плува във водосборните басейни в България - пластмасови топчета, цианиди, умрели риби, строшени щайги... Марица 10 пъти я тровиха неизвестни фабрики с химикали, а Струма тече във всички цветове на дъгата на 20 метра от РИОСВ в Перник, откъдето не я забелязват. Не че са слепи - пепел ни на устата - но знаят, че големците уволняват всеки, който дръзва да глобява, а камо ли да затваря уличените в замърсяване предприятия.
Тук някой ще пита: а вицепремиерът, който би трябвало да координира действията на всичките му там разни отговорни лица - той какво прави? Да видим, защо не да не видим, обаче той е неизвестен, неназован. „Би трябвало да координира“ ли? Да, но това не би и не е бивало от 10 г. насам.
През соцрежима имаше една язвителна приказка: „Сушата, кишата и Гришата“ - имаше се предвид, че Първия партиен ръководител Живков обясняваше с климата и с премиера Гриша Филипов (1981-1986) всички несгоди - от поскъпването на лука до дефицита на телевизори.
И какво? Тъжно е, че сега, след 35 демократични години обясняваме патилата си пак с природата - че вали или, че не вали... а на всичкото отгоре предпочитаме да не споменаваме ничие име.
Автор: Анна Заркова
https://trud.bg/
