Светът вече е многополюсен и трябва да свикнем с мисълта, че събитията не се диктуват от една или две столици в запада

Светът вече е многополюсен и трябва да свикнем с мисълта, че събитията не се диктуват от една или две столици в запада. Предстоящата среща Тръмп и Путин, както и телефонния разговор, показват няколко от нещата, за които говоря през последните месеци.

Стана ясно, че двамата предимно са говорили по икономически въпроси - това отбелязах и при срещата в Аляска. На масата Украйна е страничен въпрос, условие, докато основното е дали Русия ще се върне в западните пазари или не.

Преди седмица Китай предприе своя ход, за който се подготвят от години да създадат паралелна система, а именно ограничаването на износа на редки метали. Русия се озова на кръстопът - да продължи да увеличава връзките си с Азия или да се преориентира. Проблемът пред Путин е, че за да стигне до тази позиция, Китай жертва водите и почвата си, което за тях става един от най-ценните ресурси, а Байкал е ей там отвъд китайската граница (е, монголската, но все пак). Може би не днес, може би след година или десет, но Байкал ще се превърне в основна цел за китайските амбиции да укрепят империята си.

Другият фактор е, че Китай иска напълно да заключи производството на редки метали при себе си, което значи, че дори съюзниците й биха били напълно зависими. За това Путин отдавна иска да получи възможност да ги преработва на руска територия, вместо да разчита на китайските. 

Така стигаме до срещата Путин и Тръмп. Това, което беше сложено на масата в Аляска, да заеме Русия отново позиция между Азия и Европа, минимум е изгодно да се обмисли от страна на Путин. Дори да остане в азиатската сфера, за него ще е по-силна позиция ако може да изнуди китайците - един вид "внимавайте или приключваме с вас". Китай си издейства добра геополитическа сфера на влияние, но още е много крехка, няма да посмее да рискува загубата на един от големите пазари.

Както винаги, Европа просто ще клекне. Малко евтин газ и сме готови. Вече т.нар. "век на унижение" продължава. Дори по оптимистичните сметки на ЕС, ние сме щели да сме готови да се отбраняваме до 2030-та. Тоест, следващите 5 години нямаме глас. Пак казвам, по сметките на ЕС, не моите.

Виктор Блъсков