В началото е триадата "Свобода, равенство, братство". Какво дръзко предизвикателство към една подредба на света, която изглежда вековечна и се има за божествена! После времето замени равенството и братството със справедливост и солидарност.
Но! Една дума остана неизменна. СВОБОДАТА!
Свободата е незаменима. Най-безценната ценност. Най-похищаваната. Най-жертваната. Най-саможертвената. Най-нетърпимата, най-непоносимата за всяка тирания.
Свободата няма еквивалент. Както животът, човешкият живот няма еквивалент. Свобода или смърт. Това е.
Свободата синоними няма. Има само антиподи.
След 20 юли (2 август) 1891 г. в официоза на Стамболов - в. "Свобода" (каква ирония!), кратка дописка уведомява почитаемото гражданство, че на Бузлуджа се събрали "група дечурлига" и основали социалистическата партия. И коментар: "Че как не се намери някой умен чиляк да каже на тези млади хора да отидат къде Варна да си изстудят разгорещените мозъци!"...
Безобидна насмешка. Твърде скоро "Свобода" ("тая бясна газета", по думите на П.Р. Славейков) ще развърже змийския си език: "предатели, изменници, чужди оръдия, буболечки, черни души, глупци, пачаври, нахални момчета, кречетала, кокалановци, кокончета, пръдльовци, ябанджийски псета, мръсници, безчестници, регресисти, маниаци, грандомани, въртоглави, шайка развалени дечурлига, изпъдени за социализъм ученици, политически пичове"...
Хонорарите на "Свобода" са тъй тлъсти, че приличат на подкупи. Не приличат. Те са подкупи. Стамболов е първият български политик, който купува вестници и журналисти с т.нар. змийски фондове. А някогашният революционер Захарий Стоянов пише във вестника на някогашния революционер Стефан Стамболов най-срамните си изречения: "Ако Ботйов и Левски живеяха, те щяха да бъдат най-щастливи, ако се удостояха да бъдат адютанти на нашия смел и благороден княз Фердинанд"...
Има хора, които плащат за Свободата. С живота си. И има други, които плащат със Свободата. Разменят я. За слава и почести, за дебел портфейл, пълна гуша, меко кресло и висок пост... Който днес плаща със Свободата, утре ще й скове бесилката... "Змийските фондове" никога не свършват. Те са неизчерпаеми.
Похитената "свобода" лакейства, обслужва, прислужва, угодничи, поддаква, пее дитирамби, венцехвали в захлас несъществуващите благодеяния и подвизи на вожда, целува ръцете, краката и други свещени телесни части на всеки овластен безграмотник, на всяко овластено невежество, на всяко овластено нищожество, на всеки овластен мракобес, мародер, подлец, лъжец, измамник, бездарник, който си въобразява, че е предводител на нещо, каквото и да е то, но най-вече - на народа, щото си мисли, че народът е овца. И твърди, че чува гласа народен, но чува само собствения си глас. Това "цивилизовано чудовище, този напарфюмиран изрод" (казва Маркс) клевети, ругае, позори, мърси и псува истерично и вулгарно всеки, който може и знае.
Свободата тези работи не ги умее. Няма ги тез кьорсофраджийски таланти, маниери и маймунджулъци на партийните и медийни еснафи, на политическите бакали, сутеньори, куртизанки, държанки, мутреси, метреси, мазнюги, мамелюци, тартюфи, клакьори, челобитници, опричници, наемници, амбулантни търговци, контрабандисти и черносотници всякакви.
Свободата не търпи лъжи, измами, интриги, подлости, предателства, мерзости, ласкателства, словоблудия, фарисейщини и велзевулства.
Свободата е непригодна за обслужващ персонал. На каквото и да е. На когото и да е.
Свободата не владее изкуството днес да говори едно, утре - обратното, вдругиден - нещо трето, четвърто, пето и десето.
Свободата не пише и не изрича думи, които не мисли.
Свободата не понася никаква тирания, никакъв диктат, никакво самовластие, никакво всевластие. Никакво и ничие. Още по-малко - на глупостта и простащината.
Свободата не хленчи, не мрънка, не се умилква, за снизхождение не моли, рушвети не чака, подаяния не проси, подкупи не приема.
Свободата не мълчи, когато вижда злото народно, и не го чака да порасне, че да убие народа.
Свободата не стърчи като наплюнчен пръст, та да улови политическия повей, белким се уреди, че да кротне...
Свободата не копнее да я допуснат в будоара на парите или в слугинската стая на ръководната лъжа. Раболепието е срам, сервилността - порок, за проститутки не ми се говори...
Свободата не е фирма, предназначена за разграбване. Нито табела, нито значка, боцната на ревера на някое фюрерче или дученце.
Свободата е на върха на бойното копие и главно - на върха на перото. Свободата на Словото, на Съвестта, на Мисълта! Свободата да отстояваш принципи, позиции, убеждения, идеи, идеали. Въпреки!
Свободата! Тя е човешка, гражданска, политическа, творческа, вероизповедна, народна, национална, държавна.
Тиранията има слуги, лакеи, угодници, наемници, момчета за мръсни поръчки, глутница тролове, кучета-пазачи, надзиратели, биячи, бухалки, бесилки, гилотини, куршуми, инквизитори, екзекутори, главорези... И "змийски фондове"... Цял змиярник!
Свободата има апостоли, рицари, светци, герои, мъченици, въстаници, антифашисти, ремсисти, поети, публицисти. Нашите безсмъртници. Посечени, обесени, разстреляни, нанизани на щикове, изгорени живи, удушени, захвърлени в канавки, оврази, пресъхнали кладенци...
Кървав стълб от бляскави, свещени имена! Те ни гледат. И ни виждат. Вижда ни всевиждащото око на Гео. Минава Хербст с неговата черна филцова широкопола шапка с черна копринена кордела. И Вапцаров допушва последната цигара, останала в ламаринената табакерка... Те за Свободата погинаха. Не за власт, не за жълтото паве, не за кефа на самовлюбени партийни велможи, не за равнодушния плач на тълпите, още по-малко - за жреците на историческата безпаметност и забрава.
Свободата - това е дързост, кураж, постоянство, великодушие, благородство, саможертва, себеотрицание, честност, почтеност, достойнство, достолепие, истинност, искреност, морал, нравственост, етика, човеколюбие, братство, другарство, демокрация, вишегласие, знание, познание, духовност, култура, мъдрост, интелект, просвещение, родолюбие, възпитание, памет, съпричастие, солидарност, безкористност, бъдеще, възход, възвисяване, устрем, знаме, песен, стих...
Свободата е талант.
Може да имаш всичките богатства на света.
И всичката власт под слънцето.
И всичката слава и почести, и ордени даже.
Ако нямаш Свобода - нищо нямаш. Ти си никой. И нищо.
автор:
Велислава Дърева
duma.bg
