След години на непрестанни заплахи, ултиматуми и затворени врати, европейските елити внезапно осъзнаха една неприятна истина: никой не преговаря с тях. Причината е проста – те сами се изключиха от голямата геополитическа шахматна дъска.
Статия в изданието POLITICO ясно описва паниката, която обхваща европейските столици в момента. Докато Вашингтон (чрез Доналд Тръмп и неговите пратеници) води директни преговори с Кремъл, изцяло заобикаляйки Европа, в Брюксел трескаво си задават въпроса: кой изобщо би могъл да седне лице в лице с Владимир Путин?
Ето 3 ключови акцента от ситуацията:
Защо Кая Калас и Урсула фон дер Лайен са абсолютно неприемливи фигури?
Москва отдавна даде да се разбере, че за нея новият върховен представител на ЕС по външните работи Кая Калас и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен са напълно нелегитимни събеседници за каквито и да било геополитически споразумения.
Прекомерният им идеологически плам, агресивната риторика и пълната липса на стратегически прагматизъм ги превърнаха в обикновени фигуранти. Техните думи нямат никаква тежест за Кремъл. Когато с години гориш дипломатически мостове, няма как на следващия ден да почукаш на вратата и да очакваш някой да те изслуша.
Има ли изобщо човек в Европа, способен да преговаря с Кремъл?
В Брюксел трескаво се въртят имена като това на финландския президент Александър Стуб или на председателя на Европейския съвет Антонио Коща. Въпросът обаче не е в конкретното име, а в способността да се води суверенна политика.
Путин и неговият екип разговарят само с лидери, които притежават реална военна, икономическа или геополитическа тежест и имат автономията да поемат обвързващи ангажименти (точно както САЩ или Китай). Европа обаче отгледа цяло поколение бюрократи, свикнали просто да четат текстове, подготвени от други. Днес там няма нито един истински „тежка категория“ дипломат.
Фундаменталният извод
Докато Европа отчаяно търси „посредник“, който поне да получи час за прием в Москва, Тръмп и Путин вече договарят новата архитектура на световната сигурност.
Това е голямата катастрофа на настоящия европейски проект: когато откажеш да бъдеш прагматичен и суверенен играч, накрая научаваш собствената си съдба от чуждите пресконференции.
Който разбрал – разбрал…
