Татеус. Казваше се така – Татеус Санджикян. Живееше няколко къщи след нашата , в дъното на улица От.Паисий. Удивително копие на Кавафис – и лицем, и телом, и духом. Бе различен. Тих, деликатен, свенлив немъж в мъжко тяло. Бог го бе направил различен и го бе дал не на жените, бе го дал на музиката. Бе изящен пианист, много беден, господи, колко беден бе!, ходеше и зиме и лете с протритите си официални дрехи за концертиране( всъщност един единствен избелял костюм!), живееше сам като печална нощна птица, свиреше за без пари, даваше часове на децата на амбициозните майки, бе акорд от най-светлата част на клавиатурата на тоя свят.
Когато почина, дълго тъгувах за него, защото аз по деликатен и фин човек не бях срещал. Той бе обсебен от красивото. Е как веднъж не го чух да се оплаче от съдбата, да обвини някого че е обиждан, репресиран, нараняван. Той учеше децата не на свободноизбераем пол, а на свободно избераем дух.
Недялко Славов
Крис
3 months before
По време на гнилия социализъм имаше немалко гейове, за които всички знаеха. Включително около половината изтъкнати режисьори в БНТ. Някои бяха бисексуални. Не знам някой да ги е преследвал, просто никой не афишираше предпочитанията си, нито се изкарваше жертва. Е, не можеха да се женят помежду си и да осиновяват деца, както сега това се случва на Запад, но не си личеше да страдат за това. И един факт, който научих наскоро. При т. нар. "трансджендъри" процентът на самоубийствата е 19 пъти по-голям, отколкото при останалите. Очевидно не ги е направило толкова щастливи.
Коментирай