ТАЙНИ НЕ ТРЯБВА ДА ИМА

Общественият договор между политици и народ е компрометиран до степен на нищожност. Липсва съгласие от едната страна, договорът е сключен при грешка и измама. Все предпоставки за недействителност. Излизайки от професионалната си деформация, ще напомня още нещо:

1. Политикът трябва да е искрен и честен с избирателите си. Те трябва да знаят какво му е образованието, с колко е завършил, какво и къде е работил и дори какви доходи е получавал. С какво имотно състояние тръгва да превзема властта. Огледайте добре страниците на политиците, включително данните им в Народното събрание - постни, обрани, едни таквиз скромни. Драгият електорат остава с впечатлението, че кариерата и житейският път на депутата започват с избирането му за такъв. А на мен ми се иска всеки кандидат за депутат, както и кмет, общински съветник и т.н. да слага на листовките и брошурките не само светлият си образ, гледащ в героични пози, но и например какво знае и може, има ли семейство, къде се е трудил, например бил ли е уволняват дисциплинарно, работил ли е по специалността си и къде и т.н. Защото това е много важно. Нагледахме се на некадърници и партийни секретари във властта, които нямат добро образование /може да имат дипломи, например като Йористи, ама говоря за образование/ и стабилен трудов стаж като професионалисти. Например един лидер на партия, първенец по погасяване на кредити, има само години трудов стаж, които се изброяват на пръстите на едната ми ръка. И не е на 20 или 30 години.

2. Политикът трябва да е достатъчно почтен. Трябва да обяснява, пак повтарям - да обяснява откъде е взел пари за скъпа почивка, дали такава не му е дадена като благодарност за лобизъм или влияние и т.н. Какви са отношенията му със семейството и къде учат децата му. И кой им плаща образованието и издръжката, ако са в частно училище например. Откъде му е колата и дали случайно не е на някоя "наша" фирма, която случайно има някои интереси за прокарване на законопроекти.

3. Политикът трябва да подлежи на разследване. От обществени комисии, в които хората се посочват от самия народ. И които да следят работата и на разследващите органи, да подават сигнали, задължителни за разследване в определен срок от прокуратурата. Дори да могат да се повдигат обвинения от граждани срещу политици по повод политическата им дейност.

Прозрачност и публичност. Нали с това уж започна демокрацията. Забравихме и прозрачността и публичността и най-вече демокрацията. Мафията превзе цялата власт и от всичко останаха само изпокъсаните предизборни плакати, от които ни се хилят тези, които използват политиката за собствени цели.

Елена Гунчева-Гривова