УКРАЙНА Е СРЕДСТВО, НЕ ЦЕЛ

Станахме свидетели на нова фаза в сблъсъка между Русия и НАТО. Както обяви Путин, Русия е решила да снабдява с оръжия страни, откъдето могат да се нанасят удари по обекти на държави, въоръжавали Украйна. Бившия президент Медведев уточни, че такива оръжия могат да получат страни и райони, които се смятат за врагове на САЩ. Така подготовката за световна война придобива все по-реални очертания - набират се съюзници, трупа се потенциал, подпалват се нови конфликти и се разгарят вече съществуващи.

Сред последните на първо място поставяме Украйна. Там Западът издържа киевския режим, дава му пари, оръжия, политическо съчувствие, подстрекава го да провокира и да отказва преговори. На пръв поглед - безгранична подкрепа. Но, ако се вгледаме, забелязваме един особен елемент. Украйна получава само колкото да удържа на руския натиск и да не капитулира, но не повече, не и толкова, че да се мобилизира и да започне мащабно контранастъпление. Има една граница между възможностите за отбрана и за нападение, които киевският режим изглежда няма право да премине. Защото какво може да се получи? Представете си, дори за миг, че Зеленски събере сили, мобилизира половин милион, напълнят го с наемници, западни инструктори и свръхмодерни оръжия, ракети и авиация, премине в настъпление и под натовско командване навлезе дълбоко в руска територия. Т.е. наруши суверенитета и териториалната цялост на Русия. Застрашена ли е, Москва може да прибегне до тактическо атомно оръжие. Веднъж вкарано в употреба то за часове може да разшири периметъра и гъбата да покрие цяла Европа. Избухне ли атомна война, Европа ще бъде погребана в първите часове. Нейният ядрен потенциал - т.е. този на Франция и Великобритания е несравним по количество и по качество на носителите му с руския. Каква ще бъде съдбата на САЩ и на Русия не може да се каже поради многото варианти, които съществуват. Но че Европа ще бъде изпепелена е съвсем ясно. Та ядреният сблъсък не е целта, не може Европа да преследва собствената ѝ гибел. Западът ще избягва ядрения конфликт докато не се подготви и не се изравни или надмине Русия във военно- стратегическо отношение. Може това никога да не стане, няма как да предскажем, но засега в Украйна той има интерес от война, но само конвенционална, позиционна и продължителна. За него колкото повече руснаци и украинци се избият, толкова по-добре. Западните съюзници ще продължат да дават оръжия и подкрепа на Киев, но на час по лъжичка, само толкова, колкото да крепят режима, за да може той да изпълнява задачата си като дразни, обезкръвява и изтощава Русия. Те не се интересуват от бъдещето на Украйна. В сериозните анализи тя отдавна е принесена в жертва. Интересуват ги отслабването на Русия по примера с Афганистан, чиято роля сега се изпълнява от киевския режим. Западът иска не победата на Украйна, той търси богатствата на Русия. Те го привличат. Украйна е средство, не цел. Западът иска да овладее територията, ако може минус народите по тези земи, били те руснаци, украинци, беларуси или чеченци. Това е същността на сблъсъка, в който Украйна е главната жертва. Досега.

Покрай този сблъсък забелязахме и едно от засилващите се противоречия между Запада и Китай. Пекин също не е безразличен към руските богатства. И той иска достъп до тях. Но докато западният подход е “ Всичко за нас “ чрез заграбване на руските ресурси, китайският, (засега), е придобиването им чрез политическо сближаване и взаимоизгодна търговия. Ако приемем, че един ден Западът завладее Русия, Китай ще бъде откъснат от руските богатства. Пекин не може да приеме това, защото ще бъде лишен от жизнено необходим стратегически, икономически, суровинен и ядрен гръб. Знае, че падне ли Москва, следващата цел ще е той самият. Но е наясно и че ако Русия надделее в сегашния конфликт, неговите глобални възможности рязко ще се подобрят. Затова стои толкова близо до Кремъл. Може би и много по-близо, отколкото се вижда през прозореца.

( Из предаването “ Не се страхувай “ с Васил Василев, излъчено на 10 юни 2024 г. по Евроком )