Мерките са насочени срещу Свободата, Културата, Труда, Благополучието, Независимия избор и оправданието за тяхното взимане отново е сигурността!
Отново ударът е по свободно работещите хора. Няма затворени големи концерни - има затворени галерии театри и кина.
Няма затворени цигарени фабрики и фабрики за калашници, а има затворени кафенета и културни клубове.
Нека попитаме: Как една Система, която уж работи, не успя да измисли нищо друго за справяне с кризата, освен репресиите, насочени срещу свободата?
Как за две години една страшно заразна болест не успя да зарази всички и не затихна от само себе си?
Нека попитаме още: Забравихме ли думите: Който жертва Свободата си за временна Сигурност - скоро ще загуби и двете. И друго: ако мотивите на тази Система бяха именно опазването на живота на хората, работа в името на живота и здравето - защо не спря работата на военните заводи, където освен че се произвеждат само и единствено оръдия на убийството, се струпват и хиляди хора?
Защо тая Система, която се грижи уж за хората, не измисли начин да ги предпази от бедността, ужаса, отчаянието и безпътицата, до които ги докара със своите "мерки"?
Нима има по-грозно и ужасно потъпкване на човешките права от отнемане правото а) на труд за препитание б) на срещи с други свободни хора в) на свободно придвижване?
Който допусне прилагането на тези мерки
е СЪУЧАСТНИК!
Сега ще съм спокоен - ако не го бях казал - нямаше да съм писател, а страхлива твар, трепереща за животеца и доброто си име.
Калин Терзийски
