Гледни точки
Когато искаш да кажеш или да не кажеш нещо, е много удобно да прибегнеш или, по-скоро, да се измъкнеш със субективизъм. Примерно минава красива жена и някой нетактичен приятел до теб те пита дали ти харесва, но го прави така, че приятелката ти, която е до теб, да чуе. Защо този тъпанар го прави точно по този начин, е друг въпрос. Важното е какво правиш ти. А ти бърчиш вежди и се чудиш как да отиграеш неудобната топка. Ако просто кажеш, че ти харесва, ще си навлечеш ядове. Ако кажеш, че не ти харесва, ще изглеждаш като пълен лъжец. Затова ловко прибягваш до своя субективизъм. Започваш: „Носът ѝ е голям, веждите са някак несъвсем наред, май краката ѝ са леко дебели.“ Продължавайки да търсиш някакви несъществуващи или микро дефекти, ти успяваш да кажеш, че тази жена не ти харесва, без да го казваш. В резултат приятелката ти е успокоена, глупакът твой приятел е задоволен, а ти почти не си излъгал. Почти.
Това се случва сега с уважаемите ни медии. Тъй като те са наобиколени от своите властимащи приятелки, с които се налага да са в сексуално-интимни отношения, те внимават какво говорят. Неудобният въпрос е зададен и следва отиграването.
Събитието. Вчера имаше протест срещу натрапването на еврото в България. Който е бил там, е видял колко и какви хора е имало. Важното е какво виждат останалите. А те виждат субективността на кълчещите се медии. „Хората били десетки, максимум стотици.“ „Имало предимно възрастни хора (разбирай: за пенсионери, чието мнение е без значение).“ „Някои били объркали събитието. Гледали им се ретро автомобили, но подлеците, които са против еврото, избутали собствениците на ретро колите от площада.“ Демек, откраднали им събитието. „Карбовски крадял снимки от други протести, за да лъже.„ Тоест Карбовски е лъжец. Друго освен това не се запомня. Броя извинения да не се взима предвид. Точка.
Както и да е. Медиите показаха своята субективност. Дори най-субективните от тях показаха белите плочки на редакционните си кенефи, защото ресорните им репортери в този ден организирано бяха получили жесток запек и единствените репортажи, на които са били способни да сътворят изглежда като бяла теракота.
Добрата новина е, че мнозинството отдавна не вярва на купената журналистика, на купената социология, на купените анализатори, на купеното правителство. Забелязвате ли как всички те са в един отбор? Сплотен отбор, който играе срещу народа си?
Ще се видим при следващия репортаж освен ако някой неосвидетелстван шизофреник не получи субективното усещане, че и аз съм агент на чуждо разузнаване.
Емил Йотовски
