В България е пълно с икономически гробища за живи хора. Ако си ок. 30-40 годишен и си избрал да останеш в тази държава, ти плащаш най-скъпия данък в Европа. Този данък не се удържа от фиша за заплатата. Той се измерва в пропуснати възможности, в безсънни нощи, в бърнаут преди да си навършил 40 и в чувството, че си затворник на собствения си патриотизъм.
Защото да останеш тук не е просто географски избор. То е диагноза. Изборът да работиш на две места, да се сблъскваш с шефове, останали ментално в 90-те години, които те убеждават, че 12-часовият работен ден е „възможност за развитие“, е диагноза.
Светът навън вече говори за икономика на щастието, за правото на изключване, за ИИ и 4-дневна работна седмица. Светът разбра, че най-ценният капитал не е петролът, а времето, прекарано с децата ти. Че ако се скъсваш от работа само за да си платиш сметките и ипотеката, ти не си служител, ти си биоробот на минимална издръжка.
В същото време у нас се повтаря постоянно „бъди щастлив, че изобщо имаш работа“. Съжалявам, но това не е икономика. Знаете ли какво е икономика? Икономиката е правото ти да имаш неделя, в която телефонът ти не звъни по работа. Икономика е възможността да отидеш на театър, без това да взриви семейния бюджет за месеца. Икономиката е достойнството да кажеш „Не“ на токсичния шеф, защото знаеш, че държавата ти пази гърба, а не го пречупва. Ей това е икономика.
Любослав Костов
