В момента сме в исторически, повратен момент

Има огромно наличие на страх. Страх на политическата прослойка от опасността изборния и политически процес да излезе извън рамката на техния комфорт. Да излезе извън рамката на предсказуемостта и предвидимостта. Вече има разиграни поне няколко сценария от политическите субекти при възможните резултати от изборите. Има разиграни сценарии и извън България, там където се съставя рамката на властта. Тези сценарии обаче са базирани на предвидимостта на изборния процес - да се проведат сравнително спокойни избори, независимо ниската избирателна активност, независимо дали ще бъде още по-ниска, и която въпреки това ще доведе до съставяне на Народно събрание и след това с възможност да се състави редовно правителство. 

Елементът на изненада настъпва, когато в системата се появи смущение, което да предизвика изострянето на общественото внимание. Подобно събитие беше признанието на Министерство на финансите, че България е в много тежко положение, предфалитно. Всички се втурнаха да обясняват как не е толкова тежко, да не се предизвиква паника в народа и т.н.

Точно там се крие дявола, в този детайл. 

Министерство на финансите вероятно без да иска, от некадърност, артикулира гласно това, което една група хора говорим от месеци насам - опасностите от липсата на бюджет (за което отговорност носят същите политически партии, които в момента обещават предизборни чудеса), задаващия се огромен бюджетен дефицит и т.н. Това са процеси, които не са от днес, нито от вчера. Някои от тях са от средата на миналата година, други са от есента. 

Същите политически субекти, които съставляват политическата прослойка се готвят и за местни избори, които са големият ключ, тъй като там са реалните пари за оперативни цели за 4 години напред. 

Това признание, че държавата е изправена пред катастрофа не е преувеличено. Напълно реално е. Дори се пропускат още елементи, които тепърва ще гърмят по веригата. И които ще влошават на практика жизненият стандарт на хората. 

Давам един пример, който е твърде вероятен да се случи. В момента има изкуствено задържане на лихвените проценти по кредитите. Въпреки че БНБ, следвайки ЕЦБ, повиши преди 1 месец процента от 1.82 до 2.17%.

Следващата седмица предстои вероятно решение на Европейската централна банка за ново вдигане на лихвения процент. Във Великобритания преди 2 седмици имаше шоково вдигане - с близо 4%. В САЩ имат два избора - или да печатат още пари без равносилна стойност като производство, или да вдигат още лихвения процент. Вероятно ще се случат и двете. Печатането вече се случва. А ние, бъдейки толкова дълбоко забити в този лагер в глобалната война, ще плащаме за тяхното краткосрочно спасение. 

Но, това което предстои като закономерност - и тук ще има допълнително вдигане на лихвения процент, който следва политиката на ЕЦБ, Лондон и Вашингтон. 

В момента се задържа изкуствено. Ако не след месец, то след няколко месеца. Вдигането на лихвения процент означава, че хората, които имат кредити ще имат шоково увеличение на своите вноски. Означава, че бизнеса ще има също затруднения, което ще повиши цените допълнително.

Това е примера. А има още много елементи, които влияят за допълнителното влошаване на състоянието на държавата. 

Не идва нищо добро. И политическата прослойка няма интерес гласоподавателите да изпадат в състояние на стрес. 

В момента народът е жабата, която се вари бавно, без да осъзнава, че водата става гореща. Наличието на смущения в системата води до възможност за излизане от състоянието на сварената жаба. 

А това води до опасността да бъде торпилирана политическата и изборна система в България. Точно това не искат. А точно това заслужават. Това е страхът. 

Големият въпрос, големият елемент на изненада, е дали народът има останал рефлекс за самосъхранение. Тази система трябва да бъде взривена и трябва да се реже не само до кокал, а и кокала трябва да се среже. Иначе обричаме децата си. 

В момента сме в исторически, повратен момент. Вероятно подобно мнение няма да е медийно приемливо, но вече нямаме време за полуистини.

Станислав Бачев