Жегаво си е. Ври и кипи в казана ни, бълбукаме си в супата. Не помня скоро да сме имали такива Велики дни. Пред очите ни се търкалят политици с дребни яйца, пребоядисвани по няколко пъти. Козуначено бухнали лелки крещят истерично от трибуни, а пред тях оядени медийни агнета мълчат заклано и повтарят каквото им заблеят отгоре.
В тия уж най-важни за нея дни, родната Църква сякаш се е напъхала в джоба на Ония сини гащи. Премиерът-беглец е провесил на дебелия си врат по няколко свещеници, монаси и дори една монахиня и ги мята целодневно като грешно кандило, ръсейки пропаганда над оглупелите от консумация на простащина миряни.ВЕЛИКОДНЕВНО
42
