Отново скок на цените от днес. За да не откачат от щастие пенсионерите от внезапния скок на пенсиите си и да се чудят как да си харчат парите. Интересно е, че цените скачат с доста по-големи темпове от заплати, детски и пенсии. До месец цените ще са се отразили на всички стоки. Всеки ден в магазина даваме мааааалко повече за стоките, които вчера сме купували. А сметките стават малко повече, отколкото ни позволява да живеем спокойно.
Битието определя съзнанието. Факт. И отново няма да говоря за тези, които имат късмета да са осигурени материално. Защото те са малка част от народа и то съсредоточена в няколко големи града.
Държат ни в контролирана мизерия. Да не се умира чак от глад, но никога да не можеш да си позволиш да мислиш за нещо друго, освен как да си платиш все по-големите сметки и кредити. Да нямаш пари да отидеш до София да протестираш. Защото всъщност там заплатите се държат високи, защото управляващите знаят, че в София е ключът. Само протести там могат да ги свалят. Хората от провинцията не могат да си го позволят. Още повече за няколко дни.
От ден на ден по улиците виждаме все по-възрастни хора. Да, моите уважения, всички ще сме такива. Но децата и младите хора къде са? Малко са. А възрастните като ги слушам, говорят само за болестите си, къде могат да намерят малко по-евтин хляб, как сами да си направят сирене или къде могат да вземат по-евтино лекарство. Нямат нито сили, нито средства да протестират срещу тези, които ги обричат на мъчителна агония.
Гледам и слушам политиците. Май вторачени в собственото се превъзходство над матрияла. Далеч от реалният живот. Вместо възмущение, протести, искания, получаваме вяли пресконференции за въпроси, които не интересуват никого. Реалността е такава - цените се повишават. Доходите не могат да ги стигнат. Младите хора не могат да приемат да работят за жълти стотинки и да живеят в мизерия. Затова се махат оттук. Отиват да работят в държави, където за достоен труд получаваш достойно заплащане. И прилична пенсия след това, която ти позволява да живееш, а не да оцеляваш на ръба. И където държавата ти помага за децата, за образованието, където в болниците не те оставят да умреш на прага, където като ти оберат дома или някой продаде на детето ти наркотици, не подозираш полицията.
Това са важните неща. Вижте реалността. Грозна и уродлива е. И колкото повече се опитваме да не я гледаме, толкова повече ще се извращава. Докато се превърне в чудовище, което убива народа си.
Елена Гунчева
