ВЛИЗА ШЕФЪТ НА ВЪРХОВНИЯ ГЛАВНОКОМАНДВАЩ. МИРНО! И НЕ Е ДЕСИ ТОЗИ ПЪТ...

С посещението на Чичо Том в униформа тези дни ще може да проверим нещо интересно. Дали нашите натовски генерали вече са принудени и на ритуално покорство. Например минава Чичо Том край тях и излайва:

- Здравейте, български натовски генерали!

И те в един глас:

- Здраве желаем, господин генерал!... - Както генерали към генерал. И продължават да си мърморят под носа. - То, ние не сме много добре със здравето, ама...

Което Чичо Том разсеяно подминава.

Ще се изясни и друго важно. Кой е по-високо в йерархията. Българският президент или американският военен министър. Българският президент може да е държавен глава, но на държава, в която американците влизат без визи, а българите в САЩ - не! Българският президент може да е Върховен главнокомандващ, но е върховен главнокомандващ на 14 самолета, девет от които не работят. Българският президент може да е генерал от НАТО, но е просто ефрейтор в сравнение с военния министър и генерал на най-могъщата държава в света, която ни е съюзник по някои стечения на обстоятелствата.

Та, налягайте парцалите пред Чичо Том да не вземете да го ядосате нещо, господа генерали. Субординация се нарича това. За политиците - Синергия.

А на практика единствено достойният въпрос към военния министър Остин просто е: "Къде са самолетите НИ, копеле?" Но...., знам, знам.

Stepan Polyakov