"Войната на таралежите" по БНТ. Подарък и наслада!

"Войната на таралежите" по БНТ. Подарък и наслада! 

Чудя се как е възможно да е бил създаден толкова бисерен филм с толкова невероятно естествени и сладки деца - нито едно от тях не рецитира, нито едно от тях не маниерничи, нито едно не се старае да бъде "в образ". 

Сценарият на Братя Мормареви и днес е толкова разкошен, но вече няма кой да направи филма така искрено непосредствен и за огромно съжаление - няма ги и децата. 

Понякога ми е болезнено как нелепо рецитират текстовете си репортери, колко изкуствено звучат най-младите пишман синоптици и какво изтезание за слуха са всички спортни репортери. Онова естественото, истинското, непосредственото е останало някъде там. 

Репликите от филма са гениални не защото са изковани от мъдри слова, а защото са честни и разказват за живота какъвто е. 

На родителска среща един баща шепне на друг: "По-твърди цени от тези за училищните забави няма!" 

Едно дете обяснява на друго: "От академиците по-прости хора няма!" 

Бабата крещи от балкона: "Тенчо, Тенчо, бе! Ела тука веднага, че ако не дойдеш, ше те спукам от бой!" 

Деца обсъждат бъдещи действия срещу възрастните: "Абе откъдето и да го погледнеш, все ще ядем бой!"

Класната за предстоящия училищен празник към ученик: 

- Питах ли аз кой има акордеон - питах! Ти каза ли ми, че имаш акордеон - каза. 

- Е, имам, ама не мога да свиря на него. 

- А кой може? 

- Леля ми! 

- Ми питай леля си дали ще свири на празника. 

"Възрастните, като се заядат с децата, все топката гледат да им вземат!" 

"Щом той гараж - и аз гараж! Това тука не ти е САЩ - фордове, трабанти, всички сме равни!"

"Ако съдеха за обида на дете, сички възрастни щяха да са по затворите!"

Мисля, че макар днешните деца да не гледат телевизия, да живеят в изцяло друга реалност, родителите, а вече и бабите и дядовците им дължат споделено гледане на този петсериен филм. Той е по-истински от кое да е напудрено писание.

Лияна Панденлиева