Времето е ключово, защото тепърва предстои да се решава мястото на България.
Преди дни бях обърнал специално внимание на посещението на Орбан в Киев, логично беше след това да отиде в Москва. Тези посещения са многопластови и нивото за европейска совалка към Москва е само повърхността. Едно от нивата по-надолу е етноконфесионално проектирано чрез унгарските интереси, включително териториални. Друго ниво е мястото на Унгария в центъра на Европа и проектирането на бъдещите лигистични коридори, когато системата се пренареди.
Трето ниво е връзките на Будапеща с Ватикана.
Совалката на Орбан е преди всичко една от връхните точки в позиционирането на Унгария, част от по-голям и последователен процес. Ключовите думи са две - позициониране/баланс и последователност.
И двете ключови думи липсват за външната политика на България.
Правилно позициониране е невъзможно за извършване от провален антиелит.
Дори да се извърши качествена смяна, за която аз пиша и говоря от поне две години, стартовата позиция на България е изключително лоша. България е дълбоко вкарана в губещ лагер, в противоречие с всяка една положителна предпоставка на държавата и народа. Нашето място е в пъти по-ключово от това на Унгария. Нашата история е богата смесица на опит. Нашата царска кръв от Средновековието е дала и е част от легитимиращия фактор както на Русия, така и на Османската империя. Религиозно ние сме истинския мост. През годините на т.нар. социализъм България успява да развие ключови отношения с ислямския свят. И всичко това беше проиграно от хора, които с право заслужават определението антиелит.
Задача на един нов, истински елит е да намали щетите. Да намали силата на удара, когато се пренарежда пъзела. Това става с хора. Хора, които са добре приети в центровете на влияние в новата архитектура на сигурност. Хора, които да могат да говорят на високо ниво с Русия, Иран, Китай, освен с нашите настоящи съюзници.
Затова е ключово времето, защото в настоящия момент България е безсубектна фигура, която нито може да направлява течението и посоката на бурята, никой не го и очаква, но и не може да намери правилната посока как да излезе от тази буря успешно.
Напротив, ние сме пряко застрашени да бъдем разцепени на различни влияния и по различни нива. А като дългосрочна крайна точка - и териториално.
България няма много време. Но е и напълно грешно да се влиза в апокалиптичния модел на мислене на някои български мислители с висок изказ.
Времето наистина е ключово. Но големите проблеми дават и големи възможности.
Многото лошо не е лошо.
