Всеобщото видиотяване – дяволска работа

Навсякъде виждам дявола. Някой бързешката ще каже: вероятно развиваш параноидна шизофрения! Това е част от синдрома на Кандински-Клерамбо (синдром на психичен автоматизъм), при който се наблюдава именно такова едно ужасно усещане (всъщност – налудни мисли) за овладяност, разкритост и психичен контрол. Тия, които страдат от него, казват често, че външни и опасни за тях сили ги владеят, че ги овладяват (обладават) демони, духове или свръхмощни компютри! Чрез токове, чрез вълнови въздействия или чрез телепатия им крадат или влагат в съзнанието мисли, чувства, страхове и желания.

Аз развивам, ще река, но вижте и вие също. Защото аз все имам едно чувство, че някой непрекъснато и подмолно иска да ни направи първо на идиоти, а след това да си седи, да си пие кайвето и да ни гледа сеира! Ох, че мазно и анадолско се получи това изречение, но както и да е. Такъв ни е животът, такива ще са ни и думите. Така де – все имам чувството, че някой върти, суче и все натам подкарва нещата – да ни оглупи, да ни видиоти, да ни направи удобни за водене за носа, да ни вдебили и ушие, да ни тури хомотя на глупостта, за да ни води в избрана от него посока. Да му орем, да му копаем и да му стоим диван-чапраз.

Кой ще да е това, викам си, ако не дяволът?

Всеки знае: глупав човек лесно се кара да прави разни неща!
Но някой бързешката ще рече: Напротив, напротив! Колаборативността, драги, е характерна за по-умничкия, за по-изискания в ума, за по-образования. Простият човек е и див, той е неопитомен, все се дърпа, той не е склонен да сътрудничи, а напротив – подозрителен е и страшно мнителен, във всяко чуждо и външно нещо му се привижда опасност, всяка новост го плаши и го прави агресивен. Той така се защитава от бълващия опасни новости свят!

Да, това е романтически портрет на истинския, автентичен български селянин. От XIX век. Не сегашният, който плаче с горчиви сълзи, че е пропуснал промоцията на новия вид смартфони и ще трябва да чака цели три денонощия до следващата промоция – ще чака и ще скърца със зъби – лишен от изконния за всеки български селянин чисто нов смартфон!

Някой върти, суче и ни прави по-прости!
Защо тръгнах да пиша това? То е ясно – всичко в средата ни ме навежда на тая мисъл. Телевизиите, вестниците, Фейсбук атмосферата, въобще цялото медийно кълбо, в което живеем, мигновено провокира такава мисъл във всяка чутура, която се опитва да мисли: Някой, дяволите да го вземат, се опитва да ни направи на идиоти. Някой работи за това да оглупеем…

Но аз не пиша просто за Въобщето, а и по конкретен повод.
Любимата на всеки дървен философ Уикипедия е мястото, откъдето се черпят познанията. Преди, помня, в края на палеозоя, когато бях млад, все още имаше главни редактори, които казваха: Не ми цитирайте Уикипедия, не приемам за източници такива глупости като статии от Уикипедия.

Това време отмина, динозаврите измряха и вече Уикипедия се ползва за всичко. Искаш да разбереш как се готвят пълнени чушки с боб – Уикипедия. Искаш да разбереш какво е емпириокритицизъм – Уикипедия. Че кой ще ти ходи до Александрийската библиотека, за да прави справки?! С истински хартиени книги? Че тя, Александрийската, доколкото помним, изгоре!

Някой ще викне бързешката: Тя Уикипедия се промени за тия две-три хиляди години, откак ти я откри и започна да я ползваш, тъпанар такъв!
Да, ще кажа, промени се. Вече има и повече статии, има доста неща в нея, има даже статия за Къци Вапцаров (може и да няма, но ако няма – аз ще напиша). Но едва ли нивото и надеждността на статиите изведнъж е станало по-високо!
А пак ще повторя (обратно на мацката от комунистическата съпротива от „Ало, ало“) – Уикипедия по мои наблюдения вече е един признат, меродавен източник за Всичко.
Но аз не говоря за това. Не за това дали са меродавни, дали са стоманено надеждни статиите в нея! То къде ли нещо човешко е стоманено надеждно? Но аз говорех още в началото за видиотяването.

Не е съвсем лесно да го обясня, но ще опитам:
Става въпрос не за фактологически погрешни статии – то и такива има колкото щеш! Не става въпрос и за груби обърквания на логиката в текста, макар че и такива има – също колкото щеш. Става въпрос за една прокрадваща се, лека, минаваща под прага на осезаемото, набиваща се под кожата и пълзяща лайк а краулинг кинг снейк – идиотия. Несмисленост. Празнота. Неяснота.

Четеш и нещо не схващаш. Четеш и тръсваш глава: Нещо не се разбира!
Казваш си – аз съм идиот! Статиите обикновено се пишат от умни и проверени хора с доказани знания и отговорно отношение. Щом е в енциклопедия, значи е нещо отговорно – не е ли така? Е, щом е така, а нищо не се разбира, значи вината е у мен. И аз съм идиот.
Чета и се тормозя.

Но ето – струва ми се – един ден като че ли схванах за какво става въпрос:
Много от статиите са копирани и пействани в Гугъл преводач, а той е свършил останалото! Преводи, скалъпени от машина! И именно поради това нелепо абсурдни.
Писачът на статии е нагодил и размера. Отрязана една част, пришити двете оставащи части и се получил резултат, пред който и речта на шизофреника бледнее и се срамува от своята банална смисленост.
Направо неразгадаеми!

И още по-печално – статии, писани чрез невежо преписване от стари учебници. Взети, разбира се, от библиотека. Вероятно, казвам си, първоизточникът е била някоя стара и благоуханна, леко плесенясала книга; някой дебел учебник по политикономия, взет от библиотеката на Академията за обществени науки и социално управление.
С какво искрено и трепетно учудване открих, че куп статии, посветени на историята или философията, са написани с кристално чист, пеещ и звънтящ комунистически език!

Все едно ги е писал, казах си, комсомолски секретар от 1956 година! Чиста проба агитация и пропаганда. В статията за споменатия вече емпириокритицизъм се говори как Владимир Илич Ленин разкрил корените на емпириокритицизма, разобличил тая философия като реакционен идеализъм и прикрита попщина, разгромил махистките школи, възникнали в епохата на столипинската реакция в Русия…
Естествено, аз цитирам тая статия не защото ми е направила особено впечатление. Тя просто се оказа най-близо, подръка. В доста много статии, свързани с философия или обществени науки, поради причината, че създателите на статиите са преписвали от стари учебници от времето на комунизма, има подобни глупости.

И след като е преписано механично, често е и редактирано механично (възможно – дори и машинно) и се е получило нещо хем тенденциозно, хем объркващо.
А както казах, Уикипедия вече е мястото, от което се черпи знание. Най-малкото – в нея се правят всички справки. Убеден съм, че и професорите от университета, когато искат да се справят по някоя тема, по която не са съвсем компетентни, не отиват в библиотеката в Бъркли, а цъкват на телефона и влизат в Уикипедия. А там пише, че Ленин разгромява.

И аз си представям един свят, в който стройното и просветляващо знание някак лека-полека угасва, логиката, дори и най-базисната, на свързаното езиково послание, логиката на правилния синтаксис изчезва. Получава се някаква каша от полузнания, полуистини за нещата, сумрачни и неясни полуфакти, които често си противоречат, а и въобще звучат объркващо.

Така хората губят вярата си в знанието. Хората, ровещи като в бунище за ценни огризки, развиват алергии от това ерзац знание и започват да гледат на него с нарастващо съмнение. Идва неграмотността. Която се заключава не в непознаването на буквите, а в неразбирането на смислите. И идва Средновековието. А народ от неграмотни бива воден от своите перове – дебели и късоврати феодали, собственици на вестници и списания, в които е пълно със стотици чудесни статии, преведени чрез Гугъл преводач от марсиански!

Калин ТЕРЗИЙСКИ

https://filternews.bg/