ЗА СТАРИЯ И НОВИЯ КАЛЕНДАР

ЗА СТАРИЯ И НОВИЯ КАЛЕНДАР

След 10 дни една част от християните ще честват Рождество Христово, но друга ще отбележат тържеството чак на 7 януари.

Защо се получава така, че сърби, руснаци и по-голямата част от украинците, отбелязват това знаменито събитие две седмици след нас?

До 1968 година и българите са празнували на 7, но по разпореждане на властта, Патриарх Кирил е бил принуден да въведе Юлиянския календар и така всички църковни събития се преместват с 13 дни по-рано от Григорианския календар.

Ще кажете, "какво пък толкова значи датата, ние чевстваме паметта на светията/събитието?!". Ами, не е точно така! Примерно, канят ви на рожден ден, а детето още не се е родило. Или отивате на сватба, а се оказва, че банкетът ще е след две седмици. А, представяте ли си да сте на Панахида, а човекът да си е още жив?...

Нещо такова се получава и с чевстванията в християнския календар. 

Ще ме контрирате, че новият - Юлиянският календар, е правилният и е нужна корекция. Зацърковените християни (тези, които са научили Катехизиса, "Закон Божий", чели са Библията и я четат постоянно, които са запознати с решенията на Светите отци, които всяка седмица се изповядват и причастяват, редовно посещават църковните служби) са забелязали, че истинските празненства не се получават на "новите" дати, а по "стария" календар. Тогава иконите мироточат, случва се знамение или друг необичаен "сигнал", който да потвърди събитието. Доказателство е и слизането на Благодатният огън на Божи гроб в Йерусалим по Светоотечествения (стария) календар.

Защо е толкова важно да се следват правилно хронологично събитията? 

На 25-ти повечето християни ще блажат, докато други все още ще са в пост! Същото се получава и при Богородичните пости. А, при Петровите пости има ситуации, когато съвсем изчезват - зависи кога ще се падне Великден. 

За да си обясним нагледно опасността, представете си, че сте в обсадена крепост, врагът ви е обкръжил и атакува жестоко. От вас се иска да издържите 40 дни обсада, да сте нащрек, да не се отпускате и винаги в бойна готовност. След това ще ви дойде помощ, вие само трябва да задържите крепостта непревземаема до тогава. Но вие самоволно си решавате, че 13 дни преди да са дошли съюзниците, битката е приключила, слагате трапеза, пускате музика, отваряте вратите на крепостта и почвате да празнувате...

Християните знаем, че войната която водим е духовна и не срещу плът, а срещу духовете на злото. Първата му цел е да ни разедини - чрез лъжи, полу-истини за Бог и събитията, чрез изкушения и неправилно летоброене (календара), по каквито начини може. 

Аз лично се лутах доста години, бях объркана, докато Бог не ми откри, чрез различни случки в живота ми, че Светоотечесткият календар е правилният. От 2 години го следвам и се убедих, че той е истинският. 

Първият признак, по който може да се ориентирате за каквото и да е било, че сте на прав път (говоря само за православните християни), е, че Дяволът ще ви удари по здравето или по най-милото - децата. Бог допуска такива изпитания, за да ни кали и да ни изпита в силата на вярата ни. Казано е и в Библията, че който претърпи докрай, той ще се спаси.

За интересуващите се по темата за "Стария" и "Новия" календари, ще ви предложа становището на богословите:

"Представяме разсъжденията на архиеп. Теофан Полтавски (+ 1940 г.) от Руската задгранична Църква (според мнозина най-големия богослов на ХХ век), който чрез опитно исихастично богословие поставил камък за препъване, основан на учението на светите Отци, така нужен на нас немощните в тези тежки времена за Светото Православие и чийто слова, като непресъхващ извор на жива вода, насищат малкото стадо истински Православни, за да могат да разпознаят светлината в мрака и да отделят лъжата от истината!

Въпрос: Какво е стар и нов календар, с който се измерва времето?

Отговор: Старият календар е изконният, първобитен, древно християнски календар. Той е наследен от апостолските времена по свещеното Предание на древната Църква и е въведен в употреба на Първия Вселенски Събор (325 г.), както за християнско измерване на времето, така и относно празнуването на светата Пасха с всички празници и пости, които зависят от него. Актът за въвеждането на новия „научен” календар от страна на Римокатолическата църква през XVI век при папа Григорий, доведе единствено до създаването на един псевдонаучен и противоканоничен календар, тъй като този въпрос е научно неразрешим.

Поради това, старият календар е символ на Християнско единство в целия свят, а новият календар е символ на бунта, революцията и разделението.

НАИСТИНА ЛИ Е ПОДМЕНЕН КАЛЕНДАРЪТ?

Отговорът е - да. През 1916 г. воюващото против БПЦ правителство на масона-цар Фердинанд въведе в България за гражданска употреба папския григориански календар. Светият Синод тогава, с Окръжното си послание №3551 от 21.VI/4.VII.1916 г. изрично отхвърли новия стил, като постанови богослужението да продължи по стария календар, а във всички актове и книжа датите да се отбелязват по гражданския и в скоби - по църковния календар. 

През 1968 г. под натиска на безбожната власт и по указ на ЦК на БКП тогавашните митрополити въвеждат в поместната ни църква отхвърления от техните отци "нов стил". Във въпросната 1968 от честване се свалят цели 13 дни и от Никулден веднага се скача на Игнажден. По тази причина БПЦ дори си позволи да издадат през 1979 г. нов типик (богослужебен устав), в който са направени редица изменения и отклонения от православния Йерусалимски типикон. Освен промяната на богослужебния ред (която разкъса литургичното единство в Едната Христова Църква и донесе само беди и разколи и нищо добро за християните), в новостилния типикон срещаме и друго нововъведение - разрешението принципно да се яде риба в сряда и петък (извън четирите годишни поста), което е противно на благочестието и Преданието на Църквата и води до по-голямо духовно отслабване. Това нововъведение не е плод на поместна традиция, свързана с териториални особености или липса на растителна храна, а целенасочена реформа - част от календарната реформа, която е проводник на икуменизма и има за цел замъгляване на разликата между Православие и ерес. 

БОГОСЛУЖЕБНИЯТ УСТАВ

Йерусалимският устав е най-древният църковно-богослужебен устав на Православната Църква, чието първо писмено изложение е свързано с името на преподобни Сава Освещени (+532). Йерусалимският устав отразява богослужебния живот на палестинските манастири от епохата на техния най-голям разцвет (4-6 век).

Йерусалимският Типикон е запазен до сега в автентичен вид на църковнославянски заедно с пълен набор богослужебни книги - октоих, минеи и др., които са предназначени и написани за т.нар. "стар стил", който всъщност е правилно да се нарича Църковен календар или Православен календар. За "новия стил" (римокатолическия календар) такъв набор няма.

Защо наричаме ПРАВОСЛАВНИЯ КАЛЕНДАР "СВЕТООТЕЧЕСКИ"

Православният календар е светоотечески, той е "светоотеческо летоброене", по израза на светител Мелетий Александрийски, защото ни е предаден от Светите отци на Църквата. Той е съставен от александрийските астрономи през IV век, наречен е "ВЕЛИК ИНДИКТИОН" и е възприет за общоцърковна употреба от светите отци на Първия Вселенски Събор. 

Днес се налага да се използва понятието "светоотечески" за Православния календар, за да се отличи от издаваните новостилни календарчета, на които също пише "православен календар", въпреки че използват новостилното датиране и нямат нищо общо с Великия Индиктион, възприет от Светите Отци в Никея. Затова новостилците, макар и да прокарват за "православни" календарчетата с новостилни дати, отбягват понятието "светоотечески", тъй като на всички е известно, че "новият стил", т.е. григорианският календар и еднаквият с него "поправен юлиански", не е светоотечески - не е предание на Светите Отци на Църквата, а е предание съответно на еретиците-латинци от XVI в. и на икуменистите и масоните от началото на XX в."

Антихристът ще даде възможност за живот на "църквата", ще й разрешава богослужения, построяване на прекрасни храмове, при условие да се признае неговата върховна същност и да му се покланят. В него ще има лична ненавист към Христос. Той ще живее с тази ненавист и ще се радва на отстъплението на хората от Христа и Църквата. Ще има масово отстъпление от вярата, при което, на вярата ще изменят много епископи, и в оправдание ще посочват блестящото положение на „църквата“ (при антихриста). Търсенето на компромис ще е характерното настроение на хората. Правотата на изповеданието ще изчезне. Хората старателно ще оправдават своето падение и ласкавото зло ще поддържа това общо настроение, и в хората ще станат навик отстъпването от истината и саладостта към компромиса и греха.

Св. Йоан Шанхайски за последните времена (1966 г.)

За религията на Антихриста - Икуменизма

Мариела Нордел