На самотния връх „Св. Неделя” между днешните родопски градчета Златоград и Неделино
Крепостта е важен щрих в изучаването на този български край
Народната памет е запазила спомен за изчезнали крепости, църкви и манастири, съществували по нашите земи преди много векове. Днес хората почитат тези места като оброчища, с които са свързани много старинни легенди, разказващи за драматичните времена на османското нашествие. Прекрасен пример е преданието за гибелта на укрепения манастир, намирал се по спомени на местните жители на самотния връх „Св. Неделя” между днешните родопски градчета Златоград и Неделино. Цели месеци нашествениците обсаждали обителта, но тя не се предавала. Всички се чудели как християните издържат без храна и вода. Накрая на стените на обителта се появил измършавелият като скелет последен защитник. Преди да се хвърли от зида, той промълвил към завоевателите: „Всички са мъртви. И аз ще умра, но от нашата кръв ще се родят тези, които ще освободят земята ни!”.
Отдавна се канех да проверя тази легенда чрез археологически разкопки. Най-сетне това стана възможно с финансовата подкрепа на двете родопски общини. За добро или лошо начинанието се случи едва през късната есен и по време на кампанията за местни избори. Но тя не попречи на научния ръководител д-р Николай Бояджиев и с моите консултации, да проведе важните археологически проучвания. И резултатите се оказаха много интересни.
Какво знаехме преди разкопките? Водени от народните предания, през 1916 г., само четири години след освобождението на Средните Родопи от турско робство през Балканската война, родолюбиви българи изграждат на върха малък параклис, наречен на светицата Неделя. Най-вероятно при изкопаването на основите за храма те са попаднали на останки от зидове, но не са знаели какви са. Тогава обаче строителите са извадили няколко древни глинени делви (питоси), единният от които е запазен и днес. По него ние вече се насочихме към определена датировка на обекта – IV-VI в.
Другият интересен момент преди началото на разкопките е запазеният кладенец, иззидан прецизно с обработени камъни. Той е изкопан в скалата на дълбочина около 17 м. По всяка вероятност водоснабдителното съоръжение е било създадено още в древността. Трябва да се отбележи, че такива кладенци досега не са регистрирани в Източните и Средните Родопи. Тяхното издълбаване в скалите е било много трудоемко и изисквало огромни усилия и финансови средства. Класически пример е кладенецът на средновековната българска крепост Овеч край Провадия, който е дълбок цели 80 м.
Ето това бяха данните, с които двамата с Николай Бояджиев разполагахме преди началото на археологическите изследвания. А в първите дни на ноември вече знаехме, че сме попаднали на много интересна късноантична крепост. Тя е издигната вероятно по време на амбициозната строителна програма на Юстиниан I Велики (528-567) - най-видния владетел на Източната Римска империя, по-известна днес като Византия.
Краткото време на разкопките и застрояването на хълма в ново време даваха ограничени възможности за проучвания. И все пак стана ясно, че това укрепление е било с изцяло военни функции. От него днес са запазени останките от една четвъртита кула и части от крепостната стена, градена от ломени камъни, свързани със здрав хоросан. Предполага се, че тя е била висока 7-8 м, а от издигалата се на около 15 м височина кула стражите са имали обзор на десетки километри наоколо.
Крепостта между Златоград и Неделино е разположена на площ от близо 0.3 хектара и е притежавала важно място в отбраната на тази част от Родопите през късната Античност. В нея е пребивавал малък гарнизон от войници, които са поддържали в порядък фортификационните съоръжения и складове с храни. От последните се откриха десетки цели и начупени на парчета глинени делви (питоси), в които е съхранявано основно жито. Водата е пълнена в бъчви и е носена от непресъхващия кладенец, намиращ се непосредствено до южната крепостна стена. Твърдината вероятно е осъществявала визуална връзка с останалите крепости в района.
Разкритията в крепостта допълват и разширяват знанията ни за живота на хората в Източните и Средните Родопи през късноантичния и ранновизантийски период (IV-VI в.) Малката стражева твърдина е пазела пътищата между двата дяла на Великата планина. На изток по долината на Средна Арда са се намирали такива важни крепости като тези при Вишеград край Кърджали и големия укрепен град Перперикон. Районът на днешния Смолян на запад пък бил охраняван от други неголеми крепости като тези при Девин и Беден. По този начин е защитавана вътрешността на Родопите от нашествията на варварски народи, като тези на готи, хуни и по-късно – славяни.
Изграждането на мощна укрепителна система срещу варварските нашествия било първостепенна задача на всички източноримски императори от V и VI в. Така постепенно от Дунав до Константинопол се изградила широка система от хиляди крепости, предназначена да пази столицата.
Най-характерна черта на ранновизантийските крепости е тяхното естествено укрепяване и твърдината на връх „Св. Неделя“ е пример за фортификационното строителство от епохата. В това отношение са запазени различни напътствия у древни автори, като Витрувий, Вегеций, Филон, Аполодор и др. Така, според големия римски архитект Витрувий, избраната позиция трябвало да бъде удобна и естествено укрепена. Най-добре тези тенденции са отразени в известния византийски Аноним от VI в. Там нееднократно се подчертава, че избраното място за строеж на крепост трябва да бъде върху хълм със стръмни склонове, по възможност обграден от река. Планът на укреплението следва да е предварително обмислен в детайли и съобразен с местността. Строителите следвало да проучат предварително възможностите за водоснабдяване и възможните връзки с околните населени места и други крепости.
Тези принципи се отразяват пряко при строителството на ранновизантийските крепости. Могат да се откроят два вида проектиране на укрепленията. При първия крепостните стени затварят цялата площ, като тяхната линия е начупена и съобразена с насечената планинска местност. Този начин се прилагал, когато хълмът, на който е била построена крепостта, е бил със стръмни, но не непреодолими склонове. По-уязвимите места при такива твърдини били усилени с по-дебела стена, докато на по-недостъпните участъци тя била по-тънка. Там били издигани и кулите. Вторият вид включва крепости, издигнати на особено труднодостъпни места, където укрепявали само отделни участъци, като на отвесните склонове въобще не се строяла стена.
Макар връх „Св. Неделя“ да е доста стръмен, разкритата от нас твърдина е била от първия вид и е била укрепена от всички страни със стена. При сегашните сондажи не бяха открити сгради, но не е изключено в непроучената част да е имало някакви малки казармени помещения. Значителна част от тези малки военни крепости почти не били застроени отвътре или е имало само една-две сгради за гарнизона. Някои от тях били използвани и за убежище за околното население при опасност от варварски нападения, както е предписано в известното съчинение „За строежите“ на придворния писател на Юстиниан I Велики, Прокопий Кесарийски.
Крепостта на връх „Св. Неделя“ между Златоград и Неделино е важен щрих в изучаването на този български край. Проведените разкопки разширяват представата ни за неговата древна история. Оказва се, че хилядите туристи в Златоград освен чудните възрожденски къщи, ще могат да видят и други интересни забележителности.
trud.bg
