ЗАЩО ХИЛЯДИ МЛАДИ ХОРА СА ОТ ГРЕШНАТА СТРАНА НА БАРИКАДАТА? КОЕ Е ИСТИНСКИ ПРОГРЕСИВНО И КОЕ Е ИСТИНСКИ КОНСЕРВАТИВНО?

ЗАЩО ХИЛЯДИ МЛАДИ ХОРА СА ОТ ГРЕШНАТА СТРАНА НА БАРИКАДАТА? КОЕ Е ИСТИНСКИ ПРОГРЕСИВНО И КОЕ Е ИСТИНСКИ КОНСЕРВАТИВНО? 

Един от най-неразбраните аспекти на днешното ни развитие е разбирането за прогрес, за модерност и разбирането за консерватизъм, за ретроградност. 

Голяма част от днешните млади българи смятат себе си за прогресивни, модерни и напредничави, понеже сляпо вярват в глобализацията, евроатлантическите ценности, “свободата”, свободния пазар, либералната демокрация, капитализма, социалния дарвинизъм, индивидуализма и “вечността” на англосаксонския модел за устройство на света. 

Обратно - същите смятат за ретрогради и консерватори всички, които не вярват в същата “фатална неизбежност” - тези, които приемат сегашното устройство на света за неправилно, временно и подлежащо на промени, хората, които вярват, че трябва да има силни национални държави, вярват в понятия като родина, род, вяра, народ, справедливост, взаимопомощ, семейство (между мъж и жена) с деца, човеколюбие, социална справедливост, колективизъм…

Тези различни разбирания за държавата, света и персоналното битие определят и грандиозното съвременно разделение във всички западни общества, включително и у нас.Те са и причината за очевадното противопоставяне между хората, изповядващи едното или другото, противопоставяне, стигащо драматични нива. 

Нека сега погледнем на проблема от друга гледна точка! 

Винаги ретроградни и консервативни са били тези, които защитават статуквото, а прогресивни - тези, които постоянно търсят промяна към по-добро. В цялата история на човечеството примерите за сблъсъци между консерватори (защитници на статуквото) и прогресисти (борещи се за промяна към някакво “по-добро”) са се повтаряли стотици пъти. Това е основната причина за бунтове, войни, революции и смени на едно обществено устройство с друго.

Кои са прогресивни и кои - консервативни? Разбирането на тези понятия може да обясни и разделението и противопоставянето. 

Споменатата част от младите българи трябва да осъзнае, че в защитата на днешното статукво няма нищо прогресивно. Напротив - тяхното си е чист консерватизъм и ретроградност. Те вярват, че защитават някакъв прогрес, защото това постоянно им “намила” глобалистката пропаганда, обаче всъщност са консерватори, а на глобалистите просто им е изгодно да се изкарват прогресивни. 

Всички тези, които вярват, че светът задължително ще бъде едно голямо отворено общество, че Давос, НАТО, ЕС, МВФ, СБ и т.н. са глобалните структури, които трябва вечно да управляват света, че няма алтернатива на либералната пазарна икономика, глобалния капитализъм с неолиберални нюанси, индивидуалната свобода, липсата на нации, раси, полове, вяра в Бог и т.н. всъщност са най-обикновени консерви, ретрогради, искащи да живеят в миналото. 

Нито едно от споменатите не е част от прогреса и напредъка по простата причина, че това е официалното статукво в целия запад не от вчера и краят му, по вечните закони на диалектиката, е много близо. 

 Тоест - тези хора са консерви и ретрогради по същата логика, по която бяха консерви и ретрогради комунистите, които в 1981 (примерно) изповядваха пролетарска диктатура, общонародна собственост върху средствата за производство, светло комунистическо бъдеще и т.н. Такова беше статуквото тогава и по тази причина същите в 1986 вече бяха видими консерви и ретрогради. Тогава да си прогресивен и напредничав вече означаваше да говориш за перестройка и демокрация, за това, че на запад са се справили по- добре с хода на историята, че частната собственост е по-правилна от държавната и т.н.

 Разбирате ли? Понеже историята е нещо като спирала, сега се връщаме (условно) към времена, в които прогресивното от 1986 вече е станало ретроградно и консервативно, понеже светът върви към поредни големи промени.

По същата логика не придворните на Луй XVI са били модерни прогресисти, а тези, които по-късно направиха френската революция, не Брут и Касий са прогресивни, понеже убиват Цезар, за да спасят римската република, а Октавиан и Марк Антоний, които разбират, че републиката вече е изживяла времето си и по-доброто за Рим е да стане монархия. 

Затова хората (слагам към тях и моя скромност), които днес самоопределилите се като прогресисти наричат консерватори (комунисти, фашисти, путинисти, патрЕоти, сеУяни…) всъщност са истински прогресивни, хора на бъдещето, на 

промените, а не на статуквото и миналото. 

А днешните младежи, които смятат себе си за прогресивни не са нищо повече от комунисти в 1986, републиканци преди триумфа на Цезар или придворни на Луй XVI. 

Абсолютно по същата логика днешните хулители на Тръмп и Европейския съюз не са никакви прогресисти, а са консерви, защитаващи съществуващото статукво. Понеже нито демократите в САЩ, нито ЕС в сегашния му вид НЕ водят Америка и Европа към нещо ново и по-добро, затова и има истински прогресисти (включително моя скромност), които се молят за Тръмп и искат ако не разпадане на ЕС, то поне тотална промяна в политиките му. 

Добре е поне част от младите да го разберат и да заемат мястото си като борци за промени и истински прогресисти. Защото те трябва да точно там. Историята ни го е показвала стотици пъти. 

Иван Спирдонов