ЗЛОВЕЩАТА ИДЕОЛОГИЯ НА ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА

 

Войната която започна в Близкия Изток е различна от другите. Докато тази в Украйна противопоставя предимно две супер сили, с противоположни икономически и политически системи, тази между Израел и Хамас олицетворява несъвместимостта между ислямския тоталитаризъм и юдео-християнската цивилизация.

Много хора са изненадани, объркани и дори уплашени от всекидневните репортажи, с неизбежната статистика на цивилни жертви. Сравнението на ужасите причинени от едните или другите отвлича вниманието от същността на конфликта. Става дума за етническа война и война между религии. В Европа е имало клане между католици и протестанти. Всеки е чувал за Стогодишната война. По настоящем в центъра на проблема за сетен път е Йерусалим. Кръстоносците са се провалили, но евреите са успели с помощта на католиците. Държавата Израел отчасти е създадена за да измие гузната съвест на всички, включително и Ватикана, от бездействието им по време на Холокоста. Макар и с половин уста, православните християни предпочитат „Божи гроб“ да е в ръцете на евреите, вместо на мюсюлманите.

Никаква религия не е „свята“, дори и християнската. Завета на Христос е тълкуван от различните църкви, с многобройни отклонения от оригиналния завет. Никъде Исус не е препоръчвал клади, нито наказания чрез Инквизиция, спрямо еретиците и Богомилите. Поради отдалечаването от „завета“, в много случаи в услуга на власт и охолен живот, християнската религия се е реформирала през вековете и се разделя със светската власт, с изключение на Гърция. Нищо подобно не се случва с Исляма. Корана и Шариата са в услуга на корумпирани режими, които не искат да чуят за избори и човешки права. До известна степен мъжкото мюсюлманско съсловие е много доволно от религиозните постановления отнасящи се до надмощието на силния пол. Редица арабски лидери разбират, че Исляма е спирачка за развитието на държавите им и правят усилия за реформирането му. Първият от тях е Насър. Следват Бургиба, Кадафи и до някъде – Абдел Фатах Сиси. Младият престолонаследник на Саудитска Арабия – Мохамед бин Салман, също започна ревизия на средновековния Ислям, но атаката на Хесбола, го застави да спре сближаването с Израел и ревизията на Корана. Най-известните политици решили да сложат край на враждата между мюсюлманите и евреите – президентите Ануар Садат и Менахем Бегин платиха със живота си подписаното споразумение за приятелство и сътрудничество. Десетки са опитите на други политици преди тях, опитвали се да си протегнат ръце. Всички те са били наказвани със смърт.

В Европа мюсюлманската емиграция започва сериозно да тежи на обществения и социален живот с демонстративното желание да прилага Корана и Шариата останали непроменени от Средните векове. В същото време хиляди лекари сирийци, преподаватели и журналисти от Иран и Египет са се интегрирали в светския начин на живот и не създават никакви проблеми. Те обаче са малцинство и сънародниците им гледат на тях недружелюбно. В последните години войните в Близкия Изток, в които взеха участие мюсюлмани от Европа, бяха съпътствани от самоубийствени атентати в Европа. Същия феномен зачестява по настоящем. Те вярват в задгробния живот и собственото им жертване е в крак с вярата им.

В основата на Ислямския ренесанс са „Ислямските братя“, разпространители на идеологията на мракобесието, непокътнато от векове. Към него се придържат предимно най-непросветените мюсюлмани. Организацията има питала в Западните медии и институции. Те разполагат с огромни финансови средства за постигане на целта си -„Ислямска държава“ – държава без граници, защото победоносният Ислям не може да бъде затворен в граници. Амбицията е - да бъде навсякъде. „Джихад“ или война срещу „неверниците“ е средството чрез което политическия Ислям трябва да постигне целта си. Хамас, Хесбола, , Ал Кайда и всички други въоръжени фанатици, платени от „Братята“, от Катар или Иран са различни средства за постигане на крайната цел.

Убийците с промити мозъци, заразени от ислямската идеология не нападат само неверници. В концертната зала „Батаклан“ в Париж бяха избити 140 невинни присъстващи. Част от тях бяха мюсюлмани. Атентата в Ница, при който загинаха 90 души, също не бе насочен само към „неверници“. Ислямистите не приемат никакво съжителство между религиите.

В пропагандата за виновността на евреите и на „кръстоносците“ за всички икономически несправедливости в Света, ислямистите намериха активната подкрепа на Жорж Сорос. Небезизвестният спекулант, станал идеолог, също проповядва създаването на „Отворено общество“, без национални граници. Вместо държави - малцинства. Червеят е в ябълката. Стремежът да се премахнат семейните ценности, традициите и християнската духовност превръщат народите в безлична маса, лесна за манипулиране. С негова помощ в САЩ се появи „WOKE“ пропито с омраза срещу белите хора, обвинени във всички възможни грехове – колониализъм, експлоатация на малцинствата и съответно – подкрепа на Палестина.

Войната която Израел води за съществуванието си е наша война, защото тя защитава нашите ценности. Израел е единствената демокрация в Близкия Изток. Със сигурност тя има своите недостатъци, но е за предпочитане пред всички авторитарни режими, които желаят унищожението му. Тази война ще отвори един изключителен, несъстоял се до сега дебат.

Какво означава днес, в 21 век да убиваш евреин защото е евреин? Това е фашизъм! Ще прием ли ние някаква идеология, която да ни убеди, че това е пътят към справедливостта? Американският „WOKE“ – изъм, за който белите хора са причина за бедността на цветнокожите и трябва да си понесат заслуженото – ще го приемем ли безропотно? Не сме ли пред една идеология, която си противоречи сама на себе си? По принцип движението „WOKE“ се бори срещу расовата дискриминация. Насочвайки идеологията си срещу белите хора, това движение се превръща в двигател на расизма.

Възможно е дебатът да загрубее много, но е за предпочитане пред войната. 

Божидар Чеков