Парите в плик остават най-разпространената практика
Подкупите и неформалните плащания продължават да бъдат сериозен проблем в общественото здравеопазване на Северна Македония, където за част от пациентите те се превръщат в начин за по-бърз достъп до операция, преглед или по-добро лечение.
Изследване на Асоциацията за еманципация, солидарност и равенство на жените - ESE, показва, че корупционните практики засягат най-тежко пациентите в уязвимо положение, включително жените, хората с по-ниски доходи и тези, които зависят в най-голяма степен от публичната здравна система.
Един от описаните случаи е на жена, чийто съпруг е бил в критично състояние и се е нуждаел от спешна операция. Семейството първоначално било уведомено, че трябва да чака повече от месец. Ден по-късно медицинска сестра предложила срещу 3000 евро операцията да бъде извършена незабавно. Семейството взело парите назаем, предало ги чрез посредник и пациентът бил опериран още на следващия ден.
Подобни свидетелства са събрани в рамките на проекта „Укрепена система за по-справедлив достъп до здравеопазване: намаляване на корупцията в здравния сектор“, осъществяван от ESE с подкрепата на Expertise France чрез Френската агенция за развитие, пише „Куриер де Балкан“.
Данните очертават проблем, който далеч надхвърля отделни случаи. Повече от половината граждани не вярват, че могат да получат равнопоставено и навременно лечение, когато се нуждаят от операция, болничен прием или друга медицинска помощ.
Парите в плик остават най-разпространената практика
Най-често срещаната форма на корупция са плащанията в брой и подаръците. Около 83% от случаите на поискано или предоставено неправомерно преимущество са свързани с пари „в плик“ или друга материална облага.
Сред останалите практики са насочването на пациенти към определени аптеки или частни лечебни заведения, с които лекарите имат отношения. Най-много случаи са регистрирани при консултации със специалисти, хирургични интервенции и хоспитализации - общо близо 60% от установените случаи.
„Най-уязвими са пациентите, които имат нужда бързо да получат час, диагностично изследване, хоспитализация или операция. От свидетелствата на гражданите се вижда, че тези услуги често са недостъпни или не се предоставят навреме, ако не бъде платен подкуп“, заяви д-р Борян Павловски от ESE.
Разпространена е и друга форма на неравнопоставеност - използването на лични контакти и познанства със здравни работници за по-бързо лечение.
Според експерта по борба с корупцията Лиляна Цветаноска подобна практика нарушава функционирането на системата, защото измества пациенти, които могат да имат по-спешна нужда от лечение.
Корупцията е известна, но рядко се докладва
Проблемът се задълбочава от ниското ниво на подаване на сигнали.
Близо 84% от здравните работници смятат, че корупцията е частично или широко разпространена в сектора, но едва 7% от тези, които са знаели за конкретни случаи, са ги докладвали.
Причината е страхът от последствия.
„Пациентите знаят, че корупцията съществува и че чрез нея могат да получат по-бърз достъп, но рядко мислят за подаване на сигнал. Те се страхуват, че ще бъдат разпознати и след това няма да могат да получат необходимата медицинска помощ“, обясни Гордана Панова, преподавател по медицинска етика във Факултета по медицински науки в Щип.
Дарко Антич от ESE определя здравеопазването като един от секторите с най-голяма разлика между преживяната и официално докладваната корупция.
Според директора на здравен център Горан Андонов причините са комплексни - недостатъчна информираност, недостиг на персонал, непрозрачни списъци на чакащите и слаб контрол.
„Борбата с корупцията не може да се свежда единствено до установяване и наказване на конкретни лица. Трябва да се променят и условията, които правят подобно поведение възможно“, посочва той.
Жените са сред най-уязвимите
Проучването на ESE показва, че определени групи жени са особено изложени на неформални плащания и натиск.
Сред тях са младите жени, бременните, жените без здравна осигуровка, ромките, жените в селските райони, жените с увреждания, мигрантките, бежанките и представителките на ЛГБТИ+ общността.
Една от всеки четири анкетирани жени е съобщила за корупционна практика при използване на акушеро-гинекологична помощ.
Жителка на Прилеп разказва, че нейният гинеколог ѝ предложил допълнителни генетични изследвания за около 700 евро, въпреки че резултатите ѝ били нормални. След консултация с други двама специалисти тя получила уверение, че такива изследвания не са необходими.
„Рискът от корупция не е еднакъв за всички пациентки. Той нараства, когато те имат по-малко влияние, по-малко информация, по-малко избор и са по-зависими от здравната система“, заяви изпълнителният директор на ESE Ясминка Фришчич.
Европейската комисия също отчита липса на напредък
Проблемът има и по-широко институционално измерение.
В последния си доклад за напредъка на Северна Македония Европейската комисия отбелязва липса на напредък в борбата с корупцията. Тя остава широко разпространена, а здравеопазването е посочено сред най-уязвимите сектори.
Брюксел препоръчва засилване на прозрачността, интегритета и дигитализацията в здравната система.
Подобни мерки предлагат и местните експерти - по-сигурни канали за подаване на сигнали, защита на подателите, по-ясни процедури и по-голяма прозрачност при разпределянето на медицинските услуги.
В края на септември новият министър на здравеопазването Сашо Клековски обяви борбата с престъпността и корупцията в сектора за един от основните си приоритети.
Предизвикателството обаче остава значително. Според цитираните данни 92% от гражданите смятат, че корупцията е широко разпространена, а 64% я определят като най-големия проблем на Северна Македония.
Това превръща корупцията в здравеопазването не само в медицински или административен въпрос, а и в проблем на доверието в държавата. Когато достъпът до лечение зависи от пари, връзки или готовност за неформално плащане, най-тежко засегнати остават онези, които имат най-малко ресурси и най-малко възможности за избор. | БГНЕС
