Андрей Протич изпревари Набоков с литературно грехопадение
Сборникът "Ева" днес е библиографска рядкост, малцина притежават екземпляр. Аз имам, наследен във фамилната библиотека
Далеч преди Владимир Набоков българин срещна своята Лолита. Андрей Протич извърши литературно грехопадение като залюби десетгодишно девойче. Вгради историята в книга, която скандализира обществения морал. Четивото днес е библиографска рядкост, малцина притежават екземпляр. Аз имам, наследен във фамилната библиотека.
Андрей Протич
Андрей Протич е роден през 1875 г. във Велес. Завършва гимназия в София, следва в Хайделберг, Лайпциг и Дрезден. Завършва германска филология, история на изкуството и философия. Владее немски, английски, френски, италиански и руски език. Работи в Народната библиотека, като учител и началник на Културното отделение при Министерството на народното просвещение.
Андрей Протич е първият наш изкуствовед. През 1907 г. дебютира с три заглавия. "Изящното изкуство в България" излиза на английски в Лондон. "Изкуство, театър, литература" е отпечатана в Кюстендил. Сборникът "Ева" е тиражиран в София.
Протич определя неговия жанр като "скици и впечатления". Епизоди от реалния живот, на които е бил свидетел. Страниците са населени с дами и господа, чиито емоции са разголени в естественото им Евино и Адамово състояние.
"Скандал!", провикват се домораслите пуритани
По това време Андрей Протич е гимназиален учител, а "Учителски вестник" е орган на Съюза на учителите от средните училища в България. Органът се заема да издърпа ушите на непослушния даскал. Заръчва рецензия на Стефан Младенов. Понеже е негов колега, бъдещото светило в езикознанието се скрива зад псевдонима д-р Ст. М. Котларевски.
Текстът излиза през март 1907 г. в два броя на газетата. "Протичовата "Ева" – сочи Младенов-Котларевски – е плод на едно литературно грехопадение, което се е извършило не вследствие на това, че авторът е искал да вкуси от плода на познание на доброто и злото, ами вследствие на това, че този автор е вече успял да вкуси от тоя плод и да види, че добро и зло няма."
Според рецензента в първата скица "Припадък" героят страда от крайна "сексуална нервност". В "In memoriam" пък е "страдащ от еротомания субект". За него най-характерна е скицата "Душата на гимназиалния учител". Попадение, защото този текст наистина е емблематичен.
На учителски съвет се разисква въпросът "Какви мерки да се вземат против ученици, които обикалят девическата гимназия?". Млад колега повръща кръв и на другия ден умира. Четиридесет дни и нощи се скита душата му из грешния свят. Накрая, когато трябва да поеме към отвъдното,
Ангел и Дявол започват спор
"Моя е душата – пледира представителят на небесата, – защото учителят не познаваше нищо друго освен обич и дълг към училище и семейство, към роднини и ближни. Моя е душата, защото този дълг унищожи у учителя всяка следа от живот, жизнерадост и лекомислие; защото учителят се бе отказал от всички удоволствия, преди всичко от жените."
"Моя е душата! – опонира сатаната. – Защото тя през последните четиридесет дена и нощи странства из двете земни полукълба: обиколи някогашните ученички, а сега майки, които като ученик бе гонил; надзърта в къщата на една известна по хубост на лице и тяло дама, за която като абитуриент бе бленувал…"
"Ела в ада, гдето ще дойдат след смъртта си и ония жени, които ти си любил!", призовава Лукавия нетленното. Безсилна пред изкушението, душата се хвърля в прегръдките му, а ангелът плаче.
Андрей Протич пише като "морално-луд субект", обобщава Стефан Младенов. Той оперирал с философията на Шопенхауер и Ницше плюс "имморализма" на българановците. Става дума за бохемския кръг около вестник "Българан", основан от Александър Кипров и Христо Силянов. В него освен Протич са Александър Божинов, Александър Балабанов, Елин Пелин, и други волнодумци.
Най-остро боде очите на критиката "Предчувствие"
Тъкмо тук Протич среща Лолита. Десетгодишно чаровно момиче. "Високо, стройно, широкоплещесто – рисува го авторът, – със силно развити мускулести, голи около коленете крака, с валчесто, не само хубаво, но и интересно лице. И тия черни очи, които момиченцето не сваля от мене, и тая гъста, буйна черна коса, която, като малки змийчета, пълзи по високото чело!"
Андрей Протич хваща и стиска ръката й. "Боли", отронва смолокосото самодивче, както го нарича. "Мож ли изтърпя?", пита той. "Мога, мога! Мислите, не мога?", отвръща то. В изтезанието Стефан Младенов открива заченки на садизъм. Но най-срамното предстои – мъжът вдига изкусителката и я целува по устните. "Целувал ли съм някога тъй невинно и тъй чисто, както сега?", задава въпрос на себе си Протич.
Антон Страшимиров е потресен, реагира в списание "Наш живот":
"Прочетохме драската "Предчувствие". Тя има мото от "Дон Жуан" на Ленау – мото за чувствата на Дон Жуана пред малките "хубави" момичета. И следва разказът – авторът описва себе си в момента, когато стиска ръката на десетгодишно девойче. Не вярва, че е десетгодишно – то е "тъй силно физически развито". И описва – как е то "физически развито". Ако модерността се състои в бравирането* на "морала", това не ще каже, че може някого да интересува какъв донжуан се крие в кожата на един невъзможен храненик на учителска заплата."
Страшимиров произнася унищожителна присъда
"Небивало у нас разкошно и илюстрирано издание на небивало гламави и отвратителни брътвежи. Читателят се черви, че авторът е гимназиален учител. Той чувства и пише кално. Очевидно, животът бърза и ние се виждаме лице на лице с кафешантанско писателство."
Отреченият крачи с гордо вдигната глава. Защото има и почитатели. "Аз много ценях Андрей Протич като личност – отбелязва Симеон Радев. – Нямаше у българската интелигенция по откровен от него. Той носеше своите убеждения като байрак. Никакво съображение не можеше да го спре."
Симеон Радев разказва един случай след превратния Девети септември 1944 г. На събрание в Археологическия институт безгръбначни нападат унгарския проф. Геза Фехер. В своите трудове той издига ролята на прабългарите в ущърб на славяните. Андрей Протич вече е академик, става и заявява: "Тия работи аз съм ги писал преди Геза Фехер."
Както някога е открил Лолита преди Владимир Набоков.
* Предизвикването.
trud.bg
