Всенародна любимка. Такава е от 30 години чаровната и талантлива бургаска певица Тони Димитрова. Тя вади хит след хит, изнася концерт след концерт, а понякога е и актриса в театъра. На 10 януари – рождения ѝ ден, изнесе поредния си мегаспектакъл в зала 1 на НДК, а на 11-и отново напълни салона.
- Тони, на 10 януари имахте рожден ден, който отбелязахте с два мегаконцерта в зала 1 на НДК. Напрегнато ли ви беше?
- Вълнението ме обхвана още в момента, в който се продаде обявеният за 10 януари концерт, а след това и този на 11-и. Много ги мислех и двата, тъй като винаги преживявам всичко предварително. Един спектакъл не е само да нахвърляш песни на сцената, трябва да има своето послание и логика. Никога не съм гледала на хората като на билети – не само в зала 1 на НДК, но и на другите ми участия. Смятам, че публиката е дошла, за да я погаля с песните си, да ѝ кажа нещо. Оттам идва и моето вълнение. Искам винаги да съм сигурна, че когато спектакълът свърши, ще мога да си кажа: „Ех, че хубаво се получи!“.
- Какви са целите ви за новата 2026 г.?
- Целите ми са едни и същи – да си работя. Имам доста покани за 2026-а, заваляха още от есента на 2025-а. Всички участия си записвам в тефтер – стар и изпитан метод. В телефона или в таблета мога и да изтрия нещо от разсеяност, а написаното с мастило си остава. През лятото на 2026-а ще съм доста ангажирана, а през есента ще отида до Чили и Великденския остров с дъщеря ми. Искам да видя Южна Америка, тъй като само на този континент не съм била досега. Подобни далечни пътувания при мен се плануват отрано.
- Чувствате ли се променена с годините?
- Преди време в Бургаския театър играех Джуди Гарланд. Гледайки се в огледалото, тя казва: „С всяка изминала година виждам, че заприличвам повече на майка си, а не искам!“. И аз така. В огледалото виждам и бръчките, и погледа на мама. Хората дори казват, че по тъщата младоженецът може да добие представа как ще изглежда булката му на зрели години.
- Правейки си равносметка, съжалявате ли за нещо?
- Съжалявам за три неща. Първото е, че не се научих да танцувам рокендрол. Това не е късно да го променя, разбира се. Второто ми съжаление е, че не станах шофьор. Третото, че не се хванах да науча перфектно английския език.
- Нямате ли шофьорска книжка?
- Навремето татко все твърдеше, че не съм за каране на кола. Казваше същото и на майка ми. И тя като мен се отказа да шофира. Дълги години си повтарях като мантра думите на баща ми, че не ставам за шофьор. Доста късно реших да се сдобия с книжка. Един ден направихме катастрофа с музикантите, с които работех по заведенията. В Приморско ни удари кола, в която впоследствие се оказа, че са се возили издирвани от полицията престъпници. Блъснаха странично нашия автомобил и ни завъртяха. Седалката на шофьора ни се откъсна и падна върху мен – аз седях зад него. Бях натъртена и доста стресирана. Чак през 2009-а изкарах шофьорския курс. Дори веднъж бях зад волана в Сърбия – на път за Италия. Затлачих обаче шофирането. Като имаме да ходим някъде, карат колеги.
- Само за шофьор ли е смятал баща ви, че не ставате? А подкрепи ли ви, когато решихте да пеете?
- Когато разбра, че искам да ставам певица, татко възкликна: „С този глас?!“. А после допълни: „Ще те призная, ако те чуя по радиото!“. Когато тръгнах по концерти, баща ми все ме гледаше с известно недоумение за моето пеене. Родителите ми бяха много скромни. Татко беше дори обидно скромен. Все ми повтаряше: „По-полека го давай!“. До такава степен бях свикнала с думите им, че дори се ужасявах, като ги чуех да ми казват да бъда по-скромна. Да, ама татко започна да среща хора, които му говореха хубави неща за мен. В един момент с майка ми взеха да се вслушват в похвалите на другите по мой адрес. Видяха, че работа и нещата се случват. Явно беше, че не е никак случайно. След години и двамата бяха разбрали, че има причина да продължавам да пея и да ме търсят за участия.
- От 30 години сте на голямата сцена. Кой е най-трудният етап в кариерата ви?
- Явих се навремето на конкурс, организиран от Ева и Гого Найденови. Стефан Диомов ме видя и така се започна. Не са един или два тежките ми моменти в кариерата, но при мен е така – става все по трудния начин. Първите години изобщо ме нямаше на хоризонта. Скъсвах се от участия, но изобщо не ме пускаха по медиите. И до днес имам много хубави песни, които не са въртени. Всички тиражи на мои албуми през годините са били изкупувани. дори ретиражите. Имало е моменти, когато ми е било тъжно, че не ми излъчват песните по радиото, но явно съм била с малко връзки, не съм била достатъчно симпатична на определени хора. Друг много труден за мен период е след КОВИД-19, когато изобщо не знаех дали ще искам да продължавам да пея предвид загубата на брат ми, а след време и на татко. Тогава се оказа, че ми е паднал гласът, без дори да разбера.
- В крайна сметка как разбрахте, че ви е паднал гласът?
- През 2023-та трябваше да записвам „Любов в сегашно време“. Обадих се на автора на музиката и аранжимента Светльо Лобошки и му казах, че песента ми е висока. Той настояваше, че не би трябвало да е така. В крайна сметка се оказа, че от преживяванията гласът ми е паднал. Слава Богу, след време всичко се оправи.
- Най-изстраданата ви песен през годините?
- Имаше една история с песента „Сезони“ – съвсем в началото, когато Стефан Диомов ме взе в „Горещ пясък“. За нея дори съм плакала. По онова време „Фамилия Тоника“ беше в апогея си. Аз бях бях ни риба, ни рак. Диомов един ден ме извика да ми изсвири песен, която е написал. Чувайки „Сезони“, ми поникнаха крила, защото си помислих, че е за мен. Когато Диомов каза, че ще я даде на „Тоника“, искрено се натъжих. Тръгнах си и по пътя срещнах един колега, който ме попита защо плача. Разказах му и продължих към нас. Прибирайки се у дома, още имах сълзи в очите си. Татко ме видя и се заинтересува какво се е случило. Обясних и на него, а той отвърна: „Ани, недей. Просто се радвай, че се е появила такава хубава песен. И твоята ще дойде по-късно“. Думите му ме успокоиха. Няколко часа по-късно Диомов ми звънна по телефона. Попита защо съм плакала – явно колегата, когото бях срещнала, му беше разказал. Споделих му, а той ми рече: „Обещавам ти, че ще ти направя много хубави песни“. И удържа на думата си. През 2007 г. пуснах албума „Обещание“. Когато го подготвях, Диомов ме попита дали искам да направим нов прочит на песента „Сезони“, да я изпеем с Орлин Горанов. Веднага се съгласих. В крайна сметка, години по-късно тази песен ме намери...
- Дъщеря ви Магдалена как е?
- Тази година ще завърши магистратура по криминалистика. Ще си намери работа по специалността – сигурна съм в това, защото го иска. Магдалена се е установила в София, но напоследък все по-често ми говори за Бургас. Съвсем наскоро сподели, че много им се иска да живеят с приятеля ѝ край морето. В крайна сметка те ще си решат къде да е тяхното място, аз по никакъв начин не натискам дъщеря ми да се връща. Казала съм ѝ само, че ако решат да се местят в чужбина, да гледат да е в Европа, та да ми е по-лесно да им ходя на гости.
- Плануват ли сватба и бебе?
- Не се говори за сватба на този етап. Магдалена и приятелят ѝ са много сладка двойка, разбират се и се смеят. Казала съм им, че е добре да стана баба, докато съм все още силна, но ми отвърнаха, че ще трябва малко да почакам. В близките една-две години не се очертава внуче, но когато, тогава.
- Пътуването до Чили ли ще е единствената ви почивка през 2026-а?
- Не съм от хората, които ще отидат на хотел, цял ден ще си правят спа процедури, ще ядат на блок маса сутрин, обед и вечер и ще се разхождат по халат. Не бих си го причинила, това за мен е все едно да се охранвам. Моята почивка е да си разхождам кучетата в Бургас, да гледам филми или сериали, да си чета и да се събирам с приятели. Релакс ми е и просто да си мълча, колкото и странно да звучи това за бърборана като мен. Мога с дни да не обеля и една дума.
- Колекционирате ли нещо?
- Събирах навремето пощенски марки като батко. Бях дори член на филателен клуб. На едно състезание се класирах на 9-о място сред участници от цяла България. След като с родителите ми дойдохме да живеем в Бургас, заниманията ми с марките замряха. В града, уви, нямаше филателно дружество. След като родих дъщеря ми Магдалена, пък се запалих по пъзелите. Не можех да спя и по цели нощи редях. Първо започнах с малки, а после преминах на големи. Готовите рамкирах и след това ги подарявах. Барчето на Бургаския театър е украсено с мои пъзели. Наскоро си говорих с Магдалена, че мисля занапред да колекционирам чайници. В момента имам два, които са много красиви.
- Спортувате ли? Храните ли се здравословно?
- По празниците доста похапнах и още в началото на годината започнах да се ограничавам. Всяка сутрин навъртам по 4-5 километра с кучетата. Вечер също излизаме, но тогава ходим по-малко, защото се стъмва рано.
- Мислили ли сте да се подложите на процедури за подмладяване? А за гастрален пръстен за вталяване?
- Правя масажи на лицето и съм доволна. Преди години ми набоцкаха челото, но явно дерматологът беше объркал пропорцията и веждите ми станаха под ъгъл. Резултатът не беше никак добър. Слава богу, бързо се разгради веществото, което ми инжектираха. Минавала ми е през ума мисълта да си поставя и гастрален пръстен, но не съм прибягнала до това, защото вярвам, че гладът е по-полезен за отслабването. Дори в момента съм на плодове и чай.
- Колко пъти сте били при д-р Емилова?
- Много пъти съм я посещавала. Свалила съм 19 кг и половина през 2007 – 2008 г. Никога не съм си връщала теглото, което имах, когато за първи път отидох при д-р Емилова, но няма как да съм с тънка талия. Структурата ми е с широки рамене и тесен таз, а и често ям в неподходящо време и набързо, накрак.
Източник: Уикенд
