Тайната общност Квазизабанту: Бой и тежки наказания, разказ отвътре

https://svobodnoslovo.eu/lyubopitno/taynata-obshtnost-kvazizabantu-boy-i-tezhki-nakazaniya-razkaz-otvatre/197013 SvobodnoSlovo.eu
Тайната общност Квазизабанту: Бой и тежки наказания, разказ отвътре

Ребека е израснала в идилично селце в Южна Германия - сред морави, овошки и стада с кози. Но детството на Ребека ѝ напомня най-вече за друго - за страха. Жената, която междувременно е на 40 години, разказва пред АРД, че е била удряна с ръка, черпак или колан, че е понасяла наказания, включително да коленичи върху дървения праг. По думите на Ребека целта на този вид възпитание е била "да пречупи волята на детето". Наказания имало дори за това, че се гримира за карнавал или че говори по-високо в автобуса. Брат ѝ Бени споделя, че и най-малките прегрешения са водели до тежки наказания, пише "Дойче Веле".

"Който си обича децата, ги наказва"

Бащата на Ребека и Бени е пастор, в дома им редовно се четат молитви. Семейството трябвало да бъде за пример на евангелската общност, разказва германската обществена медия. Ребека казва, че един цитат от Библията е бил повтарян постоянно: "Този, който обича децата си, ги наказва".

Религиозната общност, част от която е била семейството на Ребека и Бени, произхожда от Южна Африка. Там през 1970 година мисионерът Ерло Штеген основава мисията Квазизабанту - в превод "Място, където се помага на хората".

Според Штеген всичко започнало с едно необикновено „видение“, което го споходило - а през 70-те и 80-те години на миналия век той започнал да обикаля Европа като мисионер и да проповядва. Негови последователи от Германия установили тесни връзки и пренесли учението и стила на възпитание в домовете си.

Бащата на Ребека потвърждава пред АРД, че е имало физически наказания. Той изтъква, че преди те са били много разпространени, а боят по онова време не е бил забранен изрично. Хвърляйки поглед назад, самият той нарича методите си от онова време „ужасни“.

Бог, който наказва и съди

Децата в семейството си спомнят как са ги учели да вярват, че Господ е преди всичко съдник, а греховете дебнат отвсякъде: например в "нечистите мисли", в свиренето на музикален инструмент, вдигането на шум, неправилно сгънатите дрехи. Сексуалността е била табу, но и постоянно присъстваща тема, подходяща за нравоучения, пише германската обществена медия.

Към методите на възпитание спадали и филмите за ада и "отвличането на деца", за хора, изядени от червеи, за вечните мъки в пъкъла. Когато се прибирала от училище и майка ѝ не си била вкъщи, Ребека най-напред си мислела, че майката е "отвлечена", а самата тя е изоставена на произвола на съдбата.

В някои евангелски кръгове "отвличането" е представата, че един ден Исус се връща на Земята и прибира само "истински вярващите", а онези, които остават, са били смятани за "загубени души", които трябва да се готвят за Страшния съд и мъките в ада.

Когато боят със снежни топки е грях

Ребека е посещавала и интернат в Швейцария, където правилата били в съответствие с изискванията на Квазизабанту. Контактът с момчета бил забранен, а след като тя веднъж участвала в бой със снежни топки заедно с момчетата, я накарали да дава обяснения при директора, който я обвинил, че мисли само за секс. Ребека отричала, но той продължил да настоява в продължение на часове. 

"В един момент си признах, за да се отърва", споделя днес пред АРД жената, за която това някогашното насилие е било свързано с огромно унижение.

Тя разказва и за още един случай: без да иска натиснала едно от копчетата на пералнята в мазето на интерната. След това пак била извикана от директора, който я накарал да се съблече и я набил с колана си. Затиснал устата ѝ с възглавница, за да не се чуват виковете ѝ.

Има ли днес в Германия тайни общности Квазизабанту?

Междувременно общността, в която е членувало семейството на Ребека, вече не съществува, пише германската обществена медия. Проучванията на АРД обаче показват, че в Германия очевидно все още има структури на Квазизабанту.

Различни източници съобщават, че в провинция Баден-Вюртемберг малък кръг семейства се среща редовно в един частен дом. Тези източници независимо един от друг твърдят, че там се излъчват на живо богослужения от Южна Африка и се спазват строги правила за облеклото, както и че има строги представи за разпределението на ролите в семейството.

dnes.bg

1 Коментара

Горката Ребека

56 minutes before

Не и давали да говори високо, и на нас едно време ни казваха, че никой не е длъжен да ни слуша разговора и говоренето на висок глас е признак на невъззпитаност и ниска култура. Та, като ми надуват главата в градския транспорт всякакви, реишили че много са интересни личните им разговори и ги водят на висок тон, та и да не искаш, няма начин да не чуеш. Ами, идва ми задвратници да раздавам. Днес една тьотка се сложила до шофьора, не стига, че го разсейва по време на път, ами говори високо, та в задната част на автобуса се чуват клюките и се хили, все едно сто души я гъделичкат. Ами прави са били родителите на Ребека и обществото там. Сетила се и тя да се оплаква на сто години.

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.