Чужд сред свои

-Имаме ли магнити?

- Е, имаме. Ние сме от онея селяци, дето нямат празно място по хладилника. Ходи си вземи колкото ти е кеф.

Деца! Смъмрям си наум и подхващам 342-я картоф. Вече не знам колко минути са минали, може и да съм пукнала над тая фурна с картоф в ръка и горе счетоводителя като ми е направил земните сметки да ме е пратил пак на същото място, в този парник, за да пукна отново. Та умирам бавно, въртейки картофобелачката, докато усещам, че нещо ме лази по ръката. Ако тая фурна не беше създала обстановка като в Ада, сто процента щях да истерясам, както е подходящо за една млада дама при вида на буболечка, но прецених, че е по-удачно да пазя последните си сили, за да си изтрия хронологията на телефона, преди да се свлека завинаги сред полето от обелки от картофи под мене. Затова преценявайки риска реших просто да се халосам с картофобелачката в рамото, поне ако не утрепа това, което ме е полазило, барем да живна малко. В този момент точно „нещото“ се свлича в краката ми. Фокусирам в маранята около мен и гледам магнит. Над магнита десетина души се ръчкат и смеят.

-Какво прави този магнит на ръката ми, да го вземат катериците( има малки деца в родата).

-Дайте, още веднъж. Тя мръдна – навеждайки се да вземе магнита нарежда чичо ми.

-Ама вие тотално изпердашихте? Това от жегата(продължавам да се заблуждавам,че не се предава по кръвна линия).

-Не мърдай малко да видим дали ще се задържи – хваща ме за ръката леля ми и ми лепва магнита на нея.

-Ама вие физика учили ли сте? Това е магнит. Трябва му желязо или поне некъв метал - продължавам безрезултатно да ги разубеждавам да спрат да се излагат като кифладжии.

-Оле, закрепи се – подскача деветгодишното в картофените обелки, които после аз трябва да чистя.

Поглеждам ръката си. Този магнит с формата на испанска танцьорка седи залепен за ръката ми и не мърда. Поглеждам въодушевените лица около мен.

-А, извинете, ама ако ме изстискате, ще може да напоите цяло стадо овце с това, дето се стича по тялото ми. Много ясно, че ще залепне (поглеждам малката) този прекрасен магнит по мен. Вие пети клас ли сте? Нямате ли си друга работа. Я идете ей там и се дръжте като възрастни малко. Говорете за политика, обсъждайте комшийката, разширени вени, к'вото искате, ама ме оставете да го направя този гювеч, че бързо мога да намеря друго приложение на картофобелачката( да, за смъртни случаи говоря).

-Чакай да видим дали си чипирана, де – продължават зрелите и улегнали хора в родата ми да лепят(поглеждам малката) този прекрасен магнит по ръката ми.

-Ама вие нормални ли сте? Как ще се задържи този магнит за мене от нищото. Всъщност не, то не е направено толкова елементарно. Нали ще се хване на скенера на летищата. Сигурно е някаква нова антиматерия, която не може да бъде доловена със съвременните средства на науката. Дори сега ни подслушват. Но не само мен. То така е направено, че да се чува в радиус няколко километра. Затова по един ваксиниран в родата стига. Прецакани сте всичките.

При тази плеада малката се отдръпва назад, опулва ей такива очи, сигурна съм, че даже леко се насълзяват.

-Како, ама ти ваксинирана ли си?

Викам си, тези щураци с техните глупости, са промили на детето главата. Дай да не го плаша излишно. Затова заставам пред него в цялата си прелест, изпъчвам гърди и гордо заявявам риторично:

-Да ти приличам на човек, който се е ваксинирал?

Малката ме изглежда отгоре-надолу, отдолу-нагоре, прави няколко крачки назад и изпрасква едно категорично и многозначително "ДА"!

Добре де, историята на се разви точно така. Може да се каже, че свалих един магнит от хладилника и 30 минути кандърдисвах нашите да ми го лепнат на ръката, за да видим к'во ще стане. Ама к'вото и да е, чувства се леко магнитно поле и това си му е. Стига да сте достатъчно сензитивни и изперкали.