Може ли електронно устройство да бъде погълнато, да изпълни определена задача в организма и след това да се разгради? На този въпрос търси отговор европейският изследователски проект „Електронна храна“ (Electronic Food – ELFO).
Проектът е финансиран по програма „Хоризонт 2020“ с близо 2 млн. евро и е координиран от Италианския технологичен институт в Генуа. Работата започва през 2020 г. и приключва лабораторната си фаза през август 2025 г., показва справка на сайта на Европейската комисия.
Основната цел на проекта „Електронна храна“ е разработването на електронни компоненти от материали, които могат да бъдат безопасно поглъщани и впоследствие разграждани. Проектът разглежда две основни приложения – медицински устройства за стомашно-чревния тракт и електронни етикети за проследяване на храни.
Какво са разработили изследователите?
Екипът изследва различни хранителни и нетоксични материали, които могат да се използват в електрониката. Сред тях са етилцелулоза, хитозан, въглеродни съединения, естествени багрила и други материали.
Разработени са различни електронни компоненти, включително сензори, логически схеми и елементи за захранване. Един от резултатите, посочени от екипа, е първата демонстрация на акумулаторна батерия от ядливи материали. Създадени са също сензори за влажност, деформация и размразяване.
Изследователите са работили и върху комуникация между електронно устройство и човешкото тяло. Идеята е подобна технология в бъдеще да може да се използва за наблюдение на процеси в организма, например при освобождаване на лекарство.
Какво би могло да се прави с тази технология?
Една от разглежданите концепции е електронно устройство, което се поглъща и следи състоянието на стомашно-чревния тракт. Като пример се посочва ранното откриване на кървене в храносмилателната система.
Друга посока е хранителната индустрия. Проектът изследва възможността за електронни идентификатори, които могат да бъдат поставяни върху или в хранителни продукти. Те биха могли да се използват за проследяване на продуктите и за борба с фалшифицирането.
Проектът „Електронна храна“ не е стигнал до готово за пазара „умно хапче“ или масово използвана ядлива електроника.
Окончателният отчет оценява общото технологично ниво на проекта на TRL 3–4 – т.е. разработките са демонстрирани на лабораторно ниво, но са необходими допълнителни изследвания и изпитвания, преди да могат да бъдат превърнати в практическа технология.
Проектът обаче оставя зад себе си набор от материали, компоненти и прототипи, върху които могат да стъпят следващи изследвания. Според финалния отчет са подадени и три патентни заявки.
В по-дългосрочен план подобни разработки могат да намерят приложение там, където електрониката трябва да работи за кратко време – например за медицински наблюдения или проследяване на хранителни продукти – и след това да не остава като електронен отпадък, според документите на проекта.
