Години наред Европейският съюз разглеждаше кравите основно като източник на вредни емисии, които трябва да бъдат намалени. На 7 юли обаче Европейската комисия им възложи нова роля – според нея животновъдството вече е част от критичната инфраструктура на Европа.
Представената в Страсбург официална стратегия за животновъдството използва език, характерен за политиката в областта на сигурността. Според нея стадата допринасят за стратегическата автономност на ЕС, пашуващите животни предотвратяват обезлюдяването и изоставянето на земеделски земи, особено по източните граници на Евросъюза, а производството на храни се разглежда като “въпрос на готовност и устойчивост”.
Така секторът, който Брюксел обвиняваше за около две трети от емисиите на парникови газове от европейското земеделие, вече не се представя като проблем, който трябва да бъде ограничаван, а като ресурс, който трябва да бъде защитен, коментира Politico.
„Животновъдството не е само земеделие“, заяви заместник-председателят на Европейската комисия по въпросите на сближаването и реформите Рафаел Фито пред журналисти. – „То е свързано с конкурентоспособността, продоволствената сигурност… и с бъдещето на Европа.“
Еврокомисарят по земеделието Кристоф Хансен определи сектора като „история на успеха“, която осигурява около 7 милиона работни места и генерира годишен оборот от 400 милиарда евро, както и положително търговско салдо от 37 милиарда евро. По думите му обаче тази история вече е изправена пред риск.
„Броят на животните намалява“, каза Хансен и добави: „Изоставените земеделски земи, особено по източната граница на ЕС, представляват риск за сигурността.“
Преди пет години Европа обсъждаше възможността съзнателно да намали броя на селскостопанските животни в името на климата.
В Ирландия изтекъл правителствен документ разглеждаше вариант за убийството на 200 000 крави, за да бъдат постигнати климатичните цели за намаляване на парниковите газове (които отделят преживните животни).
За фермерите целите за намаляване на метана, отделян от кравите, започнаха да изглеждат като част от една обща атака срещу земеделието. Кравата се превърна в символ на всичко, което според европейските политики трябваше да бъде променено, а много фермери възприеха това като пряка заплаха за начина им на живот.
Протестите, които блокираха европейските столици през 2024 и 2025 г., отслабиха политическата подкрепа за Европейския зелен пакт. Европейската комисия замрази голяма част от инициативите си в областта на земеделието и обеща да замени задължителните изисквания с повече стимули.
Новата стратегия е най-ясното отражение на тази промяна. Вместо да пита дали Европа отглежда твърде много селскостопански животни, документът разглежда като по-голям риск възможността те да станат твърде малко.
Особено показателен е подходът към метана – основния парников газ, отделян от животновъдството според Брюксел.
Метанът според данните, цитирани от европейските чиновници, затопля атмосферата значително по-силно от въглеродния диоксид, но остава в нея около десетилетие, докато CO₂ се задържа столетия. Представители на животновъдния сектор от години твърдят, че ако броят на животните остава постоянен, приносът им към новото затопляне е по-малък, отколкото показват сегашните методи за изчисление. Ирландия и Нова Зеландия активно защитават тази позиция на международно равнище.
Новата стратегия до голяма степен възприема този подход. Вместо нови цели за намаляване на емисиите, тя предлага по-прецизно измерване на емисиите във всяка ферма, така че да бъдат възнаграждавани стопаните, които използват специални фуражни добавки или отглеждат породи с по-ниски емисии.
В документа се подчертава и т.нар. биогенен характер на метана от животновъдството – идеята, че газът, отделян от храносмилането на кравите, е част от естествения въглероден цикъл, а не от изгарянето на изкопаеми горива. Според Европейската комисия това е по-точен начин за отчитане на емисиите, а не опит за манипулиране на статистиката.
Екологичните организации обаче не са съгласни. Повече от 30 организации, сред които Greenpeace и Европейското бюро по околна среда, предупредиха миналия месец, че подобен подход омаловажава въздействието на животновъдството върху климата. Те се позовават на учени, според които метанът затопля атмосферата еднакво, независимо дали идва от крава или от газопровод.
Според Европейската комисия секторът се нуждае от около 18 милиарда евро инвестиции, които сам не може да осигури. Нови задължителни изисквания биха поставили под още по-голям натиск индустрия, която вече страда от ниска рентабилност и застаряваща работна сила.
Аналитичният център Farm Europe, близък до агрохранителния сектор, приветства стратегията като начало на възраждане след „години на негативни послания“ от Брюксел. Най-голямата европейска организация на фермерите Copa-Cogeca също я определи като възможност животновъдството да престане да бъде представяно като „част от проблема“.
[email protected]
7 hours before
Кравите отделят метан - а гниещата трева по неисползваните пасища какво отделя ? - райски газ ?
Коментирай