Британците най-после имат официален, независим доклад, който разкрива един от най-чудовищните, най-дълго прикривани скандали в модерната история на Европа. „The Rape Gang Inquiry Report“, ръководен от депутата Рупърт Лоу и с участието на оцелялата Сами Удхаус, не е поредният „местен“ отчет. Това е систематично, безпощадно разследване на национална епидемия от групови изнасилвания, трафик, изтезания и унищожаване на десетки хиляди бели британски момичета – предимно от пакистански мюсюлмански банди.
Рупърт Лоу е категоричен: „Британия няма проблем с расизма, а с имиграцията.“ Той признава, че като много обикновени, трудолюбиви британци дълго време не е знаел мащаба на злото, което се извършва от предимно пакистански мюсюлмански мъже срещу уязвими бели момичета и млади жени в градове и села из цялата страна. Един-единствен съдебен протокол, разпространен от Елон Мъск, задвижва дълго отлаганото национално преосмисляне. Това вдъхновява над 20 000 британски патриоти да финансират разследването. „Това е демонична глава в историята на Британия“, пише Лоу. Коренът е имиграцията – започнала с British Nationality Act и експлодирала при Тони Блеър от 1997 г. нататък. Поствоенните лидери, обзети от вина за Втората световна война, прегърнали „разнообразието“ и мултикултурализма като „цивилизовано“ решение. Докладът доказва: „отвореното общество“ позволи невиждано варварство. Kултурните различия, датиращи от векове, са в основата на проблема – и идиотската идея, че всички култури са равни и трябва да бъдат третирани като такива.
Не, не са. Не може да сравняваш европейската цивилизация, с култури, чието максимално достижение са дървените колиби.
Ужасяващите статистики и национален мащаб в Обединеното Кралство
Според доклада „поне 250 000“ млади бели британски момичета са станали жертви на повторни изнасилвания, групови изнасилвания, трафик, изтезания, принудителни бременности, аборти, принудителни ислямски конверсии и доживотна психологическа травма. Цифрата е екстраполация от ключови разследвания като Rotherham (Jay Report: над 1400 жертви между 1997 и 2013 г.), Telford (над 1000 деца) и други, умножена по фактора на огромното недокладване. Реалното число е вероятно значително по-високо. За много от тях писахме преди повече от шест години.
В съдебните протоколи и официални разследвания “около 87%” от осъдените носят типично мюсюлмански имена. Имамът д-р Тадж Харги оценява реалния дял на мюсюлманите в тези банди на “около 95%”. Преобладаващата част са от пакистански произход, но участват и сомалийци, иранци, сирийци, турци и други мюсюлмани. Това далеч надхвърля техния дял в населението на Обединеното кралство.
Бандите са оперирали в “поне 149” местни административни района – близо 40% от всички във Великобритания. Моделът е абсолютно идентичен: момичета на 11-13 години са примамвани от млади мюсюлмани, които ги третират като „възрастни“. Снабдяват ги с алкохол, наркотици, цигари и храна. След месеци ги събират с таксита от училищни порти, домове за деца и улици. Отвеждат ги в къщи, апартаменти, ресторанти, хотели и специални „red rooms“ за крайни изтезания. Там ги изнасилват групово, филмират за шантаж, бият, обиждат като „white trash“ или „kuffar“ (неверници), които заслужават наказание. Много забременяват като деца – някои помятат под травма, други са принуждавани към аборти, трети раждат деца, които държавата отнема. Някои са транспортирани до Близкия изток за принудителен „ислямски брак“.
Престъпленията датират още от 1950-те години. Първият документиран случай с пакистанци е от 1955 г. в Брадфорд. Но истинската експлозия идва след масовата имиграция при Блеър. С повече имигранти идват и повече възможности за злоупотреба. Бандите строят координирани мрежи, прехвърлят жертви между градове и предават момичетата между десетки мъже.
Свидетелството на „Клоуи“ – един от хилядите кошмари
Една от най-силните и ужасяващи части на доклада е подробното свидетелство на оцелялата „Клоуи“ (името е променено) След смъртта на баща ѝ и сексуално насилие от втория баща (когото майка ѝ многократно прикрива, дори затваря вратата, докато той я насилва под душа), на 11 години тя попада в мрежата на групи пакистански мъже (20–50+ години, много от тях – таксиметрови шофьори). Примамена с алкохол, храна и „внимание“, упоявана с наркотици, изнасилвана в коли, гробища, текстилни фабрики, хотели. Полицията я намира многократно в компании с насилниците – пуска ги без въпроси, а нея заклеймява като „проститутка“. Социалните служби ѝ говорят за контрацепция и сексуално здраве вместо да я спасят. NHS диагностицира хламидия в гърлото и вагината, гонорея, генитални брадавици, тазово възпаление – и я връща обратно при насилниците.
Трафикирана из цяла Британия, изнасилвана от „стотици и стотици мъже“. Гангстерите окупират дома ѝ, плащат сметките ѝ, за да я контролират, водят малолетни мюсюлмански момчета от общността да я насилват, принуждават я към застрахователни измами и държане на наркотици. Принудена да роди дете от пакистански нелегален мигрант, насилствено конвертирана в ислям, „омъжена“, пребивана ежедневно. Става анорексична, пристрастена към хероин, който бандата използва за контрол. Едва след години успява да избяга в Шотландия с помощта на Women’s Aid. Познава поне 20 други момичета от района с абсолютно същата съдба. В джамиите имамите проповядвали, че не-мюсюлманите са „неверници“ и че белите жени, облечени „неприлично“, са „свободна плячка“.
Подобни истории се повтарят в целия доклад. Жертвите описват ежедневни изнасилвания, „червени стаи“ на крайни изтезания, трафик между градове и институционално недоверие, което удвоява страданието им.
Влиянието на исляма и културната несъвместимост
Докладът не заобикаля политически некоректната истина. Престъпленията се подхранват от ислямски принципи: доктрина за превъзходство на мюсюлманите от Корана, al-walā’ wa-l-barā’ (лоялност към мюсюлманите и вражда към неверниците), превъзходство на мъжа, липса на фиксирана минимална възраст за съгласие, възприемане на женската сексуалност като опасна, система на сексуално робство към не-мюсюлмански пленнички и религиозна йерархия. Филтрирани през кланова чест и срам, тези идеи оправдават систематично насилие и дори „клане“ на бели момичета.
Европа плаща с дъщерите си за експеримента на мултикултурализма и „разнообразието“.
Великобритания не е изключение – това е европейски модел
В Швеция т.нар. grooming gangs от мюсюлмански имигранти (предимно афганистанци, сомалийци, иракчани) превърнаха страната в „столицата на изнасилванията в Европа“. В Германия новогодишната нощ в Кьолн 2015–2016 г. разкри масови сексуални нападения от мъже, предимно от Северна Африка и Близкия изток. Във Франция „tournantes“ (групови изнасилвания в предградията) са ежедневие в no-go зоните. Същото в Нидерландия, Белгия и Дания. Този континентален модел доказва: проблемът не е „бедност“ или „изолация“, а „културна и религиозна несъвместимост“.
Институционалното предателство и чудовищното лицемерие
Всяка институция във Великобритания се провали катастрофално. Полицията игнорира сигнали, унищожава доказателства, пуска насилници под гаранция. Социалните служби подкопават родители, които защитават децата си, поставят деца в „трафик хъбове“, отмъщават на тези, които се осмеляват да изнесат публично данни. NHS лекува травми и болести – и връща жертвите. Училищата изключват момичетата вместо да ги пазят. Таксиметровите власти подновяват лицензи на шофьори от бандите.
Политическата класа е в центъра: Лейбъристите на Стармър отказват разследване, после правят фиктивно с тесни параметри. Консерваторите бездействат. Лондон под Садик Хан – епицентър на отрицанието въпреки хиляди случаи.
Спомнете си 2020 г.: целият западен елит коленичи за Джордж Флойд – рецидивист, наркоман, престъпник. Масови протести, сълзи, „Black Lives Matter“, уволнения. А за „250 000 изнасилени бели момичета“ – „оглушително мълчание“. Лицемерие е дори слаба дума.
България не е застрахована – и медийното мълчание е оглушително
Докладът за 250 000 изнасилени бели момичета в Обединеното Кралство не е „далечна история“. Това е предупреждение за целия континент. Ако не спрем вноса на несъвместими култури, утре „Клоуи“ може да бъде българско момиче. Паралелната държава няма да защити децата ви – тя ще ги жертва за „толерантност“ и грантове.
Докато британците поне вече знаят истината, ние продължаваме да внасяме мигранти за „работна ръка“ – някои от същите места, които създават проблемите в другите държави. Същите рискове, същият страх от „ксенофобия“.
Оглушителното мълчание на всички български медии по темата – неспоменат дори като любопитен факт, около оставката на Киър Стармър – е повече от красноречиво. Нашите „международни журналисти“ варират от обикновени преводачи на чужди агенции, през полезни идиоти та чак до откровени крайнолеви пропагандисти, които системно прикриват или омаловажават подобни скандали, защото те рушат глобалисткия наратив за „обогатяване от разнообразието“.
Не е случайно, че и в UK, и в ЕС основният стремеж е към тежко регулиране и ограничаване на социалните мрежи. Точно за да не се разбира истината за подобни случаи. Защото „омертата“ на традиционните медии никога няма да ги изнесе на бял свят – те предпочитат да мълчат, вместо да признаят провала на мултикултурализма и масовата миграция.
Това, което позволява доклади като този, е грантово финансираната „паралелна държава“ – медии, НПО, зависими съдилища и политици, които защитават глобалисткия наръчник вместо собствения народ. Това не е просто прикриване на истината – това е съучастие. И не, не мислете, че можете просто да ги смените с гласуване.
Автор: Николай Облаков
Източник: Консерваторъ
