Френския апокалипсис на Гийом Фей

Френския апокалипсис на Гийом Фей

„Расовата гражданска война” е последната творба на Гийом Фей. 

Това е вярно дори и сега – много патриотично настроени французи се колебаеха да използват думата, която е важна за разбирането на кризата, пред която е изправена Франция: Думата е „раса“. 

Този човек разбира проблема. И той има ясна перспектива за това какво трябва да се направи. Поразяваща е силата на неговия ум, страстта му към истината и любовта му към своя народ. 

Постепенно, благодарение на усилията на Arktos Media, този велик философ на кризата на Запада стана по-известен на англоговорящите. Думи като „археофутуризъм“, „етномазохизъм“ и „ксенофилия“ вече са добре познати на онези, които са в крак със събитията в Европа. Гийом Фей сега е сред най-известните говорители на оцеляването на белия народ.

Книгата, която вече е в книжарниците, със сигурност е най-мрачната, най-смелата и най-откровената книга, която някога е писал. Това е брилянтен анализ на смъртната заплаха за всички нас от масивната не-бяла имиграция.

Цитирам следния зловещ пасаж, който оправдава заглавието на книгата:

„Има три възможности относно последователността на събитията.

Първият, най-лошият от всички, би бил подчинението. Необходими са двама, за да се води война и ако нашите бели французи не се защитят срещу тези нашественици и чужди агресори, няма да има война. Това, което ще доведе вместо това, е разпад, колапс без истинска битка, или с изолирани актове на отмъщение.”

Това е възможност, която не може да се изключи.

Втората възможност, при това ужасна, тревожна и немислима, е избухването на расова гражданска война, водеща до поражението на френските местни жители и други етнически европейци, които ще трябва да се бият освен срещу пришълците и със собствената си колаборационистка държава. 

Третата възможност е тази за победоносна гражданска война с непредвидими исторически последици, включително, разбира се, крах на всичките днешни политически парадигми. Какъвто и да е случаят, ще открием, че е невъзможно да се избегнат големи кризи през следващите няколко години. Наистина, Западна Европа скоро ще бъде мястото за неизбежно мега земетресение.

Това е чист Гийом Фей. Докато други не успяват да разберат мащаба на проблема – или дори формата, или естеството на проблема – Фей насочва направо към съдбоносните избори, пред които сме изправени: Подчинение, поражение, или победа? 

Той пише, че няма друг избор, тъй като „съвместният живот заедно е възможен само когато включва популации, които са биологично и културно свързани и съвместими. Всичко друго е само измама. Не искаме да живеем с тези хора. Защото месечният им цикъл ще ни победи...."

Всъщност има и четвърта възможност, която е доброволна, мирна раздяла. Има няколко съвременни примера: разпадането на Съветския съюз и отделянето на чехите от словаците.

В бивша Югославия раздялата беше предимно насилствена, но Словения се роди без кръвопролития.

Във всички тези случаи обаче имаше съществена разлика от тази на Франция: тези нации бяха (пре)установени на територии, които исторически са били населени от различни народи. 

Във Франция външното население с безмилостна воля за власт и обединено от триумфална религия заплашва местното население и цялата страна е заложена на карта. Трудно е да си представим мирна раздяла.

И, разбира се, както Фей пише толкова ясно, Франция не е единствената бяла нация в опасност. Цяла Западна Европа, както и отвъдморските нации, изградени от европейци, са изправени пред същата криза на лишаване от собственост - и по същите причини. Капитулантският дух на французите, който Фей описва с такова проникновение, се отнася дума по дума за управляващите и медийните елити навсякъде - от Германия и Великобритания - до Канада и Нова Зеландия. Само онези нации от Съветския блок, които са били защитени от това, което наричахме Желязната завеса, са избегнали – поне за момента – ефектите на етно-мазохистките отрови. Тази очевидна решимост на белия човек да предизвика собственото си унищожение е безпрецедентна в историята на човешия вид и никой не я описва по-добре от Гийом Фей.

Един от трите избора, които тази книга очертава за Франция, е подчинение.

Не можем да си представим по-жалка, или по-неблагородна съдба за нация, която е допринесла с безброй съкровища за световната цивилизация. И все пак, поради причините, които Фей обяснява едновременно с тъга и гняв, подобна съдба не е немислима. Подобен крах е възможен и в споменатите по-горе страни. Ако тези народи се пробудят и изградят за себе си бъдеще, толкова славно, колкото тяхното минало, това ще бъде благодарение на усилията на брилянтни, неуморни хора като Гийом Фей.

Тяхната борба е и наша борба!

Светослав Атаджанов