Българските политици в голямата си част нямат гръбнак, а по-скоро се родеят с червеи - живеят в калта, не могат да стоят изправени и се хранят с боклуци. Подмийничеството е отличителна черта на почти всички. Преди 1944 година политиците вдигаха ръка в хитлеристки поздрав, по улиците на София е имало нацистки символи и знамена, а Третият Райх е бил за тях непобедим, велик и единствен, така да се каже, цивилизационен избор. След 1944 година същото - да живее великия СССР, КПСС, БКП, урааааа! Мазни четки и баданарки спрямо партията и съветските другари. Едва дойде 1989 година и първият български президент като червей се сгъна пред Ран и Ът и им се поклони, а тези около него правеха поклони на Сорос и на американците. Сега подмийничеството е стигнало висотите на политиците, подкрепящи Третия Райх.
Даже се смята за срамно да споменеш за българските национални интереси. Има само евроатлантически или евразийски. Българските някъде се губят между тях. А всъщност цивилизационният избор е да сме българи и да правим това, което е изгодно за българите. Включително политиците ни да имат топки да пратят на майната им всички, които отвън се опитват да ни налагат политика.